Недостигът на здравни специалисти у нас, по-специално – на медицински сестри и акушерки – през последните седмици се превръща във водеща тема на здравеопазването. Изследване на Съвета за икономически анализи показва, че в момента в здравната ни система не достигат 16,9 хиляди медицински сестри, за да постигнем средното за Европа съотношение на брой медицински сестри спрямо брой лекари, което е отправна точка за качествена здравна грижа. В последното проучване на работната сила на Агенцията по заетостта на пазара се търсят най-много медицински сестри (4,7 хиляди) и лекари (4,4 хиляди) след специалистите с висше образование. 

Проблемът с медицинските специалисти не е само български феномен. По оценки на Световната здравна организация недостигът на лекари и други медицински специалисти се очаква да достигне 10 млн. през 2030 година. Немската статистическа служба пък дава прогноза за липса на между 280 и 690 хиляди специалисти по здравни грижи в немското здравеопазване. Това на практика означава, че проблемът е глобален и на България ще се наложи да се конкурира със силно развити икономически и социално държави в създаването, привличането и задържането на медицински кадри в страната. В контекста на малката отворена икономика може би ще се окаже, че тази задача изисква висока степен на планиране, организация и множество смели и практически неотложни действия, ако не искаме след няколко години да се окажем без никакви здравни специалисти у нас. 

Сред палитрата от мерки, които могат да се предприемат, за да се стимулират хора да избират медицинската професия, е намаляване на продължителността на обучението за придобиване на квалификация и практикуване на професията. В България в момента медицинските сестри преминават през 4-годишно обучение, с което придобиват бакалавърска степен. Твърде дългото обучение за медицинските сестри не е обосновано от гледна точка на това, че в по-дълъг период от време студентите не могат да заемат "редовна“ позиция, изискваща завършено образование, съответно доходите им продължително време остават ниски. Това дестимулира избора на медицинска професия от новозавършили ученици или от по-възрастни хора, решили да се завърнат във висшето образование и да сменят сферата на професионалната си реализация.  От системна гледна точка дългото обучение пречи на системата по-бързо да се обновява с нови кадри.

Данни от проучване на ИПИ за продължителността на обучението за медицинска сестра в страните от ЕС[1] показва, че в много страни то е тригодишно (6 семестъра) и води до придобиване на образователна степен "бакалавър“. Има няколко случая, в които обучението може да бъде и професионално – Австрия е такъв пример, но тази възможност съществува и в Германия, Нидерландия и Белгия. Скандинавските държави предпочитат обучение в рамките на 6 или 7 семестъра. В почти всички държави медицинските сестри се сертифицират и могат да работят след завършването на бакалавърска степен, като по желание могат да продължат следването си и в магистърски, а някъде – и в докторски – програми. Всички програми за обучение на медицински сестри в ЕС включват теоретично и практическо обучение, като разпределението на часовете често е поравно.

Скъсяването на обучението на медицинските сестри в България е само една от възможностите за начало на политика по преодоляване на недостига. Сравненията с другите европейски страни ясно показва, че е възможно с един или два семестъра по-кратък престой в университета да се постигне качествено обучение, гарантиращо покриване на стандартите за образователната степен и международното  признаване на дипломите.

[1] За основа са използвани данни от университети, асоциации на медицинските професионалисти, проучвания на ЕК и научни изследвания, публикувани в свободно достъпни научни мрежи.