Търсим изтребители на лизинг от САЩ, Израел и Франция и до Швеция. Това стана ясно от думите на министъра на отбраната Димитър Стоянов след редовното заседание на Министерския съвет, предаде репортер на Агенция "Фокус"

Министърът поясни, че самолетите МиГ-29 ще продължат да се експлоатират до края на 2023 при положение, че Полша ни предостави заявените двигатели. 

"След 2023 г. вече няма сигурност в осигуряването на въздушния суверенитет от страна на изтребителната авиация. Това налага да се търсят възможности, чрез закупуването на друг тип самолет, възможно е да бъде F-16, но като блок със сигурност ще бъде различен. В тази връзка сме направили няколко стъпки. Изпратили сме писма до САЩ, Израел и Франция и до Швеция. Моят предшественик министър Драгомир Заков е изпратил и до Холандия", обясни той, като уточни, че до момента сме получили отговор от две страни - Франция и Швеция. 

"В петък имахме разговор с френската страна, те имат готовност за предоставяне на оферта самолети "Мираж 2005". Нашето ограничение е, че не искаме да закупим самолетите, а те да бъдат на лизинг т.с осигуряване на определени летателни часове на лизинг. Вчера беше другата среща с представители на шведската страна. По същия начин са представени едни и същи условия - очакваме конкретни оферти от тяхна страна. Не сме се отказали от получаване на оферти от САЩ и от Израел", уточни военният министър. 

Стоянов посочи още, че има забавяне в доставките на F-16, като първите ще бъдат получени през 2025 година.

"Доставките на самолетите не значи, че те са оперативно готови и могат да бъдат използвани за бойно дежурство. Необходима е подготовка на летателния състав, за да може да достигне необходимото ниво, за да се поеме охраната на въздушното пространство на страната. За сведение на румънската страна и бяха необходими 4 години. Надявам се ние да се справим по-бързо, но през този период трябва да си осигурим охраната на въздушното пространство", заяви той.

"Нашето виждане е, че можем да носим дежурство, съвместно с нашите съюзници, но не нашите съюзници да носят дежурство вместо нас. Първо - това е допълнителна тежест, а ние сме поели ангажимент като страна членка на НАТО да си изпълняваме собствените ангажименти. Второ - често цитирания член 5 от Вашингтонския договор е предхождан от член 3, в който пише, че всяка една страна трябва да гарантира и да поддържа свои отбранителни способности. Това е причината да търсим решение. Естествено решението ще бъде взето от българския парламент", заключи той.

Нели СТАВРЕВА