Зависимостта от различни лекарства, които приемаме всеки ден, често остава незабелязана и подценявана. Само че тя крие много рискове за здравето ни. Темата коментира психологът Дорота Жултовска-Първулова.

"Според световни и европейски данни, сред злоупотребяващите с медикаменти най-голяма е групата на жените между 35 и 50 години. Нашата практика потвърждава това. В повечето наблюдавани от нас случаи има вторична зависимост – следствие от лечение или самолечение на емоционални проблеми, депресивни състояния, неврози, психози, както и от неразрешени проблеми от детството и пубертета. Този период от живота на жените съвпада с така наречената криза на средната възраст и менопаузата", каза специалистът.

"Когато говорим за криза на средната възраст, имам предвид времето на големи, революционни промени, които ще ни се случат, независимо от това как се е развивал животът ни преди това. В психологията понятието криза има конструктивно значение, нищо че обикновено я свързваме с нещо лошо. След кризата идва периодът на позитивната дезинтеграция - за да настъпи в нас някаква промяна, най-важно е да узреем за преживяването на промяната. А това е някакво разтърсване, криза. Този период е горе-долу в средата на нашия живот. Постигнали сме определени цели, подредили сме си нещата около нас, изпълнили сме социалните роли на майка, съпруга, професионалист. Идва време за равносметки, появява се необходимост да се реализират скрити потенциали или безпокойство от липсата им. Голяма част от нас не искат да се конфронтират със страховете си, с остаряването и подсъзнателно се връщат във времето, когато сме били по-млади. Приключил е периодът на подреждане на личния и професионалния ни живот. Децата напускат дома, отделят се от нас или вече са го направили – появява се синдромът на празното гнездо. И тогава се появява въпросът за следващата цел в живота. 

Започва труден период на търсене на себе си, на нови житейски роли, при което човек е склонен да се конфронтира със себе си. Настъпва криза на идентичността. Досегашният ни познат живот като че ли изчезва, а оттук-нататък бъдещето изглежда неясно и това събужда тревога. Старото, подреденото, даже и лошо, е по-добро от неизвестното ново. Това е повод за стрес, напрежение и страхове", разясни психологът пред zdrave.to.

Синдромът на празното гнездо дава усещане за празнота, загуба. В някои случаи жените преживяват порастването на децата много болезнено, особено когато ролята на майката е основна и определяща мисия в живота им. И той губи смисъл, когато децата порастват и си тръгват от къщи. Пренареждат се много неща в семейството и партньорството, появяват се нови членове в него, уточни Дорота Жултовска-Първулова.