В първата неделя след Възкресение Христово църквата почита паметта на апостол Тома – един от учениците на Исус Христос.

В евангелските текстове се разказва как Тома не повярвал на разказите за Възкресението Христово, докато не видял със собствените си очи раните от гвоздеите и от пробитото копие в ребрата на Исус.

Затова изразът Тома Неверни е станал нарицателен за недоверчив човек. Томината неделя слага край на Великденския празничен цикъл. След като минало известно време от слизането на Светия дух в деня Петдесетница, апостолите хвърлили жребий, за да се види кой къде ще отиде да проповядва божието слово. На апостол Тома се паднал нелекият жребий да отиде в Партия, Мидия и далечна Индия.

Из земите на Индия апостол Тома удивил хората с много чудеса и мнозина повярвали в проповядваното от него ново учение. Сред тях били и две сестри царици.

Царят, заради покръстването на жена си, която била едната от двете сестри, се разгневил и подложил Тома на жестоки мъчения. От това обаче апостолът по чудо оцелял, но царят не се спрял пред нищо и накрая убил Тома. Апостолът изпълнил своята християнска мисия и завършил живота си с мъченическа смърт.

Но дори и царят, който пожелал смъртта на Тома, скоро приел християнството, убеден от изцелението на сина си Азан, след като се покръстил. Мощите на апостол Тома били пренесени в Месопотамия, а на гроба му ставали чудеса.

Посещението на гробовете на починалите, паленето на свещ, преливането и прекадяването е задължително на този ден. Това се прави преди сядането на празничната трапеза. Раздават се козунаци и яйца, но не се оставят на гроба. Според обичаите на този ден се боядисват отново яйца, но този път за мъртвите, защото те празнуват Великден. Яйцата се раздават в памет на починалите, защото се счита, че това предпазва душите им от превъплъщение. Провеждането на състезания и борби е типично за този празник в някои райони на страната. В някои райони се правят и молебени за дъжд, плодородие, за защита от болести и градушки.

Имен ден празнуват: Тома, Томислав и Томислава