Макар че с влизането ни в ЕС се инвестираха много пари в развитието на селското стопанство, явно говореното е едно, а целите, конкретиката и резултатите са коронно различни. В крайна сметка се получи така, че инвестирахме страшно много пари в земеделието, а на практика магазините са ни пълни с внос на селскостопански продукти. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ председател на Националната асоциация на картофопроизводителите и бивш зам.-министър на земеделието Тодор Джиков.

"2025-а е годината, в която всяка страна в ЕС мога да промени коренно наистина политиката на подпомагане, целите, за да постигне конкретно по-добри резултати. И аз мисля, че България има много работа в това отношение.“

Политиците трябва да отговорят на въпроса защо се раздават милиони, а срещу това не получаваме нищо, посочи още той. Според него липсата на визионерство в България води до това влаганите всяка година 1,6 млрд. лева в земеделието да не постигат зададените цели. Изключително важно е да се отговори на въпросите как се раздават тези пари, какъв е контролът, реални ли са ни целите, каква ни е визията и едва тогава може да се върви към подобрение.

По думите му трябва да се даде възможност хората, които искат да работят и да произвеждат качествена продукция, да го правят. Трябва да се подпомагат единствено и само хората, които дават своя принос за изхранване на населението с вкусни и качествени български плодове и зеленчуци. "Проблемите започват още от контрола по веригата на производител до потребител, разликата, надценките на хранителните магазини,“ каза той и добави, че има сериозен законодателен дефицит и контрол.

Според него трябва да се приеме Закон за управляване на поземлената собственост, който да даде възможност да се разреши въпросът с разпокъсаната земя, където трудно могат да направят инвестиции в напояване и да се прогнозира 5 години сеитбооборот, "така че да получиш по-здрава и по-добра култура“. Трябва да се улесни процедурата с достъпа до работна ръка от трети страни.

"Имаме нужда от закон, който конкретна институция да следи и да има проследимост по веригата от производството, търговията до доставката на храните, за да се преустанови възможността съмнителни търгаши да купуват, продават и препродават вносна много в случаи некачествена продукция с български етикет.“

Необходим е и Закон за кооперирането и сериозни инвестиции в напояването. "Ние нямаме реален закон за българска браншова представителност. Липсата на браншова единна представителност и възможността всеки да прави асоциации, оставя пред невъзможност да се поставят истинските реалните проблеми, които са на дневен ред,“ обясни още Тодор Джиков.