Покрай горещите новини от местните избори незабелязана остана новината, че от петък България е включена в сивия списък на страните, поставени под засилено наблюдение от Работната група за финансово действие  срещу изпиране на пари, известна със съкращението си на наименованието си на английски език FATF. Така страната ни бе присъединена към 22 други държави Барбадос, Буркина Фасо, Камбоджа, Демократична република Конго, Гибралтар, Хаити, Ямайка, Мали, Мозамбик, Нигерия, Филипините, Сенегал, Южна Африка, Южен Судан, Танзания, Турция, Южноафриканска република, Уганда, Камерун, Хърватска, Сирия и Виетнам. От списъка са извадени Каймановите острови, Панама, Албания и Йордания. В черния списък на FATF са още Северна Корея, Иран и Мианмар.  информацията,

Някъде, юни месец стана ясно, че има проблем, като имаше съобщение към Европейската комисия, че започва процедура, защото България не е предприела нужните законови промени, за да хармонизира своето законодателство спрямо решенията на Европейския съюз към 2018 г. , каза в аудиокаста на "Фокус""Това е България" Тихомир Безлов, главен експерт “Национална сигурност" в Центъра за изследване на демокрацията. "Още тогава имаше такива индикации. Основният проблем, разбира се, беше, че покрай цялата тази политическа криза за тези две години в България, много от промените, които беше обещала да направи не ги беше направила. Сега всъщност новият парламент форсирано прие част от промените, но там има и друг проблем. Освен, че вие трябва да приемете тези законови изменения, трябва да ги прилагате. И там всъщност е основната критика  Тук трябва да направим едно такова уточнение, че България, заради желанието си да влезе в ОSCD попадна под изискване за допълнителни мерки. И въпросният Тask Force, който се занимава с темата пране на пари, съответно мерки срещу изпирането на пари, в някакъв смисъл признава, че България сътрудничи, но ред мерки, които е обещала да осъществи, не е направила. Например, има един доста дълъг доклад на Moneyval за начина по който България е осъществила част от мерките си", каза Безлов.

По дмите му, нещо, което прави впечатление, като една ключова критика, е че България е обещала да премахне т.нар. институция на акции на преносител. Тоест, акциите да са анонимни, всъщност скрива акционера. И се оказва, че 40% от фирмите не са премахнали тази възможност. Като цяло основната критика е, че институцията, която трябва да се занимава с темата пране на пари, мерки срещу изпирането на пари, какъвто в българския случай е ДАНС и нейната структура “Финансово разузнаване", на практика всъщност тази институция няма възможност да разследва.

"Това, което се случва е, че сигналите, които има в ДАНС и анализа, който извършва, се изпращат към други институции, които трябва да извършат разследванията. В случая, или разследващи полицаи в МВР, или следователи в Националното следствие. И също така, в крайна сметка не получава и обратна връзка. Това, което всъщност имаме ,съвсем грубо преразказано, имаме една институция каквато е ДАНС, която анализира сигналите, но никой не знае какво точно има в нейните анализи. Има редовни обвинения, че те просто си тупкат топката и избягват каквито и да е действия. Институциите, които се занимават с това, практически много  проблемно си сътрудничат, според този доклад Moneyval. Така че, още когато се появи този доста голям доклад, стана ясно, че има твърде много бележки по отношение на това как работят българските институции в тази област", каза още Безлов.

"Сега, както виждате, ние сме в тази група на страните, които сътрудничат, подобно на Хърватия, но съответно се смята, че и в нашето законодателство, както в изброените страни има проблеми в работата на институциите, или проблеми със законите им. Тоест, няма закони, които да третират въпросните рискове.

"Ако погледнем обемите на нашите финансови потоци, спрямо останалите страни,  ние сме един много малък участник в глобалния пазар, т.е. през нас могат да минат много малки обеми рискови средства. Проблемът е, че ние пък нямаме институциите, които да ограничат и респективно да разследват подобни незаконни транзакции. Стара тема е, че такива страни като България не са фактор в такива процеси като световен тероризъм, различни видове организирана престъпност. Обикновено големите потоци, големите разкривания са в Западна Европа и Съединените щати", добави Тихомир Безлов.

Цоня СЪБЧЕВА