Теодора Николова ни гостува преди няколко седмици в рубриката "Дифтонг“ с невероятната си книга "Линия девет, или когато пресъхнаха чешмите“, която е колаж от акварелни фрагменти. Може да се чете като съвременно японско дзуйхицу – изящният средновековен жанр "по пътя на четката“, или като социална мрежа. Героите населяват конкретен и същевременно измислен град. Случват им се смешни и тъжни неща, в автобуси и таксита, по улици и спирки. Така Або, водещият на предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус", представи своята гостенка Теодора Николова, която е и главен редактор на списание "Ева“.

"Запознах се с теб, чрез книгата ти, на един гръцки плаж. Яд ме е, че прочетох книгата бързо, защото човек трябва да ѝ се наслаждава. Откъде дойде любовта към литературата“, попита Або. "Любовта към литературата винаги я е имало. Една от причините да отида в Класическата гимназия беше именно литературата, която е широко застъпена там. Винаги съм си представяла, че ще се занимавам с литература и по-този начин малко разочаровах семейството си. Всички очакваха, че ще завърша право и ще продължа семейната традиция.“

Водещият сподели, че повечето от гостите му са много успешни в своята област, занимават се с изкуство, но често са се опълчвали на родителите си, които са били против. "Изкуството е по-неясно“, заяви Теодора Николова. "Другите професии чертаят по-ясни пътища. При изкуството нещата са по-рискови.“

Първичната нужда от естетика

"Красимир Лозанов е редактор на моята книга. Бяхме страхотен тандем, с него се работи прекрасно. Дори да спорим понякога и да сме на нож, това е нужно на автора. Мила Янева-Табакова направи корицата и илюстрациите. Манол Пейков също помогна много, защото аз имам опит със списание, но позицията на книгоиздателя е много по-различна. Не можем да не съдим по корицата. Това се случва с книгите, списанията и може би и с хората. Необходимостта от естетика е въпрос на възпитание и натрупване. Плаши ме, че у много хора тази нужда от естетика липсва. В Италия децата още от малки живеят сред красота, сред изкуство създавано с векове. Тези деца попиват от малки. Не ни е дадено да имаме този усет по рождение, той се възпитава“.

Болоня

"Обичам да пътувам, пътувала съм много из Европа, може би по-далечни дестинации предстоят. Болоня е едно от местата, които изключително много ме изненадаха. Отидох, за да мога оттам да взема влака за Флоренция, но Болоня, този град с цвят на препечена бисквита толкова много ме очарова. С този фаустовски, но сладко-средиземноморски академичен дух, който витае в него, наслояван векове наред. Арките, кулите, площадите. В Болоня за първи път бях на лятно кино, признавам си.“

Самарканд и Бухара

"Може би единственото място извън Европа, на което съм била. Това е източна приказка. Самарканд е център на Самаркандска област и втори по големина град в Узбекистан. "Този свят винаги ще остане в мен. Спомням си един възрастен мъж в Бухара, обграден от прах и тичащи деца, наоколо величествените мозайки. Фантазия.“

Опознайте повече от красивия ум на Теодора Николов в звуковия файл.