Перфекционизмът или безупречността на всяка цена е една саморазрушителна система от вярвания, която подхранва у нас мисълта, че ако сме перфектни във всичко, ще избегнем болезненото чувство на срам и вина. Това каза в предаването "Човекът на фокус" на Радио "Фокус“ спортният психолог Теди Ангелова и автор на книгата "Стоп паник атаки“.

"Перфекционизмът е болест, която води до много и най-различни странични ефекти, в това число и паник атаки, депресия, прегаряния. Перфекционизмът е нещо, което в крайност може да ни разболее и да ни блокира да покажем най-доброто, на което сме способни,“ поясни още тя, като допълни, че зад перфекционизма се крие страх – страх от критика, страх от това да не бъдем отхвърлени, изоставени. Точно затова стремежът на хората с това заболяване е да сложат маската на перфекционизма, за да не покажат истинската си същност.   

"Аз вярвам, че перфектността е в нашето несъвършенство, защото всеки един човек носи и светла, и тъмна страна в себе си. Всеки един човек има своите белези както душевни, така и физически. И за да можем да признаем цялата тази палитра, тази светла и тъмна страна, за мен това прави точно това перфектно несъвършенство,“ категорична е спортният психолог.

Според нея ключовото да бъдем здрави и добри в това, което правим, без да изпадаме в болестния капан на перфекционизма, е смелостта. По думите й е важно да имаш смелостта да започнеш нещо и да го довършиш, както и да умееш да делегираш задачи, което е начин да се освободим от хватката на перфекционизма.  

"Друг начин да се справим е да разчупим рутината в ежедневието си, да се предизвикаме умишлено в нещо, в което не сме достатъчно добри, да си позволим да сгрешим. Защото без грешки няма развитие, и грешейки да осъзнаем, че грешим, защото сме човешки същества, това за мен е начин да борим тази крайност на перфекционизма“.  

Теди Ангелова сподели още, че е важно в спорта да можеш да понесеш провала, защото няма как по пътя си един спортист да не изпита чувството от провал и загуба. За да бъдеш успешен спортист е важно да се приема възможността от загуба и съответно да можеш да се изправиш след като си паднал, категорична е тя.