Съветът на ректорите като организация, обединяваща ръководителите на всички български висши училища, изразява своята тревога във връзка с приетото в последния момент от "живота“ на правителството в оставка решение за промяна на минималния размер на работната заплата за академична длъжност "Асистент“ от 1300 на 1500 лева, се казва в становището на организацията.

В предварителните разговори с представителите на синдикатите и ръководството на Министерство на образованието и науката, ние изрично изразихме своето несъгласие. В тази връзка, приемането на горепосоченото решение, бе изненада за нас, тъй като същото е в пълен разрез с нашето предварително становище.

Смесването на два отделни по своето естество въпроса, каквито са този за разпределението на отпуснатите допълнително 20 милиона лева, от които българските университети имат огромна нужда, и едновременното определяне на нов минимален праг на основните работни заплати за академичните длъжности, е действие, което ще преобърне изцяло моделите на организиране на бюджетите на университетите и на формиране на работните заплати. Отделената за това сума от 20 милиона лева не покрива многобройните допълнителни съпътстващи разходи, които не са изчислени и включени при определяне на размера на субсидията от страна на държавата.

Заявяваме, че вземането на подобно решение, особено в последния възможен за това момент, е не само неправилно, но и незаконосъобразно, като поставя всички ръководители на образователни институции пред свършен факт.

Повишаването на най-ниската работна заплата в академичната йерархия - тази за длъжността "Асистент“, влияе и върху размера на всички останали възнаграждения с постоянен и допълнителен характер, както на академичния, така и на неакадемичния (административен) състав. Това е деликатна структура от взаимовръзки, при която всяка промяна на определен компонент неминуемо повлича след себе си други промени, рефлектиращи върху цялостното финансово състояние на висшите училища. Работата с тях изисква да се спазват академични, научни, управленски и други принципи и баланси.

На Министерство на образованието и науката бе предоставено правомощието да се намесва пряко в тези процеси, в резултат на промяната в Закона за висшето образование през 2020 г. Доколко този подход е успешен можем да съдим от факта, че за да се осигури достигането на първоначално определения минимум от 1300 лева и кореспондиращите увеличения на другите основни трудови възнаграждения на преподавателите, държавата се наложи извънредно да отдели 62 милиона лева през миналата година. През настоящата година подходът е същият – формираните дефицити се компенсират чрез пряка финансова инжекция, а не се ревизират правилата за формиране на държавната субсидия към бюджетите на висшите училища.

Анализ на Съвета на ректорите показа, че вдигането на минималната основна заплата в сектора е непосилно за бюджетите на немалко от българските висши училища, включително на много добре управлявани такива. Видно от гореизложеното, при прилагането на този оспорван подход, университетите ще бъдат изправени пред опасността от фалит в средата на 2023 г., тъй като вдигането на основната преподавателска работна заплата е разход с постоянен характер, докато избраният механизъм за извънредно дофинансиране има инцидентен характер и чрез него просто се запушват частично периодично отварящите се дупки в бюджетите им. Подобен подход не внася никаква яснота, сигурност и предвидимост, а те са задължителни принципи при вземане на управленски решения с дългосрочен характер.

Като резултат, вече втора поредна година се налага дофинансирането на заплатите да става под формата на извънредни допълнителни субсидии, които се разпределят между университетите по правила, приети ad hoc. През настоящата година някои висши училища заделиха част от полагащите им се средства, за да подпомогнат колегите си с по-малки финансови възможности, които да коригират все по-задълбочаващите се неравенства, породени от липсата на правилни политики и достатъчна финансова обезпеченост на наложените разходи от страна на държавата.

Това показва, че българските университети, противно на опитите на много политици да бъдат разделени и противопоставени едни на други, са единни, солидарни и отговорни, както към собствените си служители, така и един спрямо друг.

Показателно и достатъчно красноречиво е и обстоятелството, че механизмите, чрез които държавата регулира тези отношения, са неефективни и дълбоко погрешни.

Няма ректор, който да не желае доходите в ръководеното от него висше училище да са високи. Няма обаче и ректор, който да е готов безразсъдно да вдига доходи, без те да са предварително финансово обезпечени за обозримо дълъг период напред във времето. Това е особено актуално в обстановка на икономическа, политическа и социална нестабилност, каквато е сегашната.

Гореизложените мотиви и аргументи обаче далеч не са всички недостатъци на приетия акт на изпълнителната власт.

В приетото решение от правителството в оставка, юридически, по недопустим начин се смесва регламентирането на два отделни въпроса – разпределението на средствата от бюджета и определянето на минималния размер на работната заплата за заемане на длъжността "Асистент“.

Докато първият от тях може да бъде решен правно без провеждане на обществено обсъждане на проекта за нормативен акт, то по отношение на втория - това е абсолютно юридически недопустимо. Включването на изменителна правна норма по реализирания от Министерски съвет начин нарушава процедурните правила, регламентирани в Закона за нормативните актове и грубо заобикаля изискването за провеждане на обществена консултация. Това прави приетото в тази част решение незаконосъобразно, а следователно атакуемо и отменимо.

Съветът на ректорите не желае да предизвиква обществено напрежение чрез противопоставянето на синдикати, изпълнителна власт и академична общност по тема, свързана с повишаване на равнището на заплатите в ситуация на галопираща инфлация. Също, не желае да се изправя срещу справедливите интереси на собствените си преподаватели. Ние, ректорите, сме избрани именно от тях, призвани сме да работим в техен интерес и ако сме първи, то сме първи сред равни.

Същевременно не можем да допуснем да сме изправени пред дилемата да избираме между оцеляването на ръководените от нас институции и осигуряването на по-високи заплати за колегите ни преподаватели. Това е недостойна дилема, пред която обаче ни изправя самата държава с провежданата от нея политика в тази насока.

Поради гореизложената причина, заявяваме безусловно намерението си да предложим на широката общественост изработени от нас промени на методиката на финансиране на висшите училища, които да коригират описаните съществуващи дефицити. Ще предложим на служебния кабинет приемането на онези от тях, които са в кръга на неговата компетентност и правомощия и ще изискаме тяхното въвеждане от началото на календарната 2023 год. На бъдещото Народно събрание ще предложим и съответните промени в ЗВО, с надеждата за формиране на широк политически консенсус по отношение на тяхното приемане и последващата им реализация.

До осъществяването на тези действия от страна на органите на изпълнителната и законодателната власт, които трябва да осигурят сигурност и стабилност на финансовите приходи на висшите училища в дългострочен план, не приемаме да бъдем притискани да предприемаме действия в изпълнение на взетите незаконосъобразни решения. Никой няма право да черпи права от своето собствено неправомерно поведение и не бива да се настройва академичната общност срещу нейната Алма матер.