На заседание в Люксембург, което продължи над 18 часа и приключи в ранните часове на днешния ден, вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов, заедно с колегите му от Съвета по околна среда на ЕС, приеха обща договореност за пътя на ЕС за намаляване на емисиите от парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. - пакетът от законодателни инициативи, познат като "Подготвени за 55“. Споразумението е решаваща стъпка за постигане на климатичните цели в основните сектори на икономиката на държавите от ЕС, съобщиха от МОСВ.

“Като се взимат предвид амбициозните нови цели до 2030 г., за страната ни е постигнатата обща договореност като работещо решение за изграждането на една стабилна и добре балансирана рамка, която отчита националните особености и осигурява споделяне на усилията между държавите членки по справедлив начин. Рамката съдържа достатъчно инструменти и гъвкавост, които позволяват на всички държави членки да постигнат поставените цели и съответните намаления на емисиите, като бъдат предвидени адекватни механизми за запазване едновременно на екологичния интегритет и на конкурентоспособността на икономиката, коментира министър Сандов.

Държавите от ЕС приеха обща позиция по Схемата за търговия с емисии на ЕС, Механизма за споделянето на усилия между държавите в сектори извън Схемата за търговия с емисии (ESR), емисиите от земеползването, промяната в земеползването и горското стопанство (LULUCF), създаване на социален климатичен фонд (SCF) и нови стандарти за емисии на въглероден диоксид за леки и лекотоварни автомобили.

С постигнатите договорености по Схемата за търговия с емисии на ЕС (СТЕ) ще се осигури намаляване на емисиите парникови газове от индустрията, като в същото време се насърчи възможността ѝ за преминаване към алтернативни и независими енергийни източници. Този преход ще бъде подкрепен от съответните финансови инструменти като Фонда за модернизация и Фонда за иновации, чиито обем се увеличава и се добавят нови допълнителни сектори, които могат да се възползват от тези средства. България е една от страните, които могат да ползват средства от тези инструменти.

По отношение на нови стандарти за емисии на въглероден диоксид за леки и лекотоварни автомобили Съветът прие, че след 2035 г. няма да могат да се регистрират нови автомобили и микробуси с двигатели с вътрешно горене и ползващи фосилни горива. През 2026 г. Европейската комисия ще оцени възможностите за постигане на тази цел, като вземе предвид технологичното развитие, включително по отношение на хибридните технологии с добавка към модули и значението на жизнеспособен и социално справедлив преход към нулеви емисии.

Съветът се съгласи да създаде и специален климатичен фонд - нов финансов инструмент в размер на 59 милиарда евро в подкрепа на уязвими домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт, за да подпомогне прехода към енергийно ефективни сгради и автомобилен транспорт.

По отношение на сектора за земеползването Съветът прие държавите членки да осигурят 15% поглъщане на въглеродните емисии към 2030 г., което в близките години също значително ще подобри управлението на земеделския сектор и почвите, което е много важно за България в контекста на адаптацията към климатичните промени и предизвикателства пред земеделския сектор.

В рамките на заседанието бе постигната и договореност по проекта на Регламент за борба с обезлесяването в световен мащаб, който цели ограничаване на процеса по влошаване състоянието на горите, предизвикван от потреблението и производството в рамките на Европейския съюз. Това е важна стъпка за намаляване на емисиите на парникови газове и загубата на биологично разнообразие.

С така приетата позиция по тези бъдещи законодателни актове ще започнат преговорите с Европейския парламент.