Някои състояния, включително и тиреоидит на Хашимото, могат да се влияят от храненето и да се наблюдава подобрение или влошаване при избора на определени храни. Също така здравето на чревните бактерии все повече се свързват с дадени заболявания. Балансираната диета е най-добрият начин да се гарантира получаване на всички хранителни вещества, от които се нуждае тялото.

Има все повече доказателства, че наличието на различни чревни бактерии е свързано с по-добро цялостно здраве. Диета, която съдържа пресни храни, предимно от растителни източници като плодове, зеленчуци, бобови растения, ядки и пълнозърнести храни и се избягват силно преработени храни, може да насърчи здравословен микробиом. 

Какво допринася за изявата на тиреоидит на Хашимото?

Има все повече доказателства за съществуването на ос щитовидна жлеза – черва, която контролира много автоимунни заболявания и пациенти често съобщават за промени в качеството на живот и функцията на щитовидната жлеза в резултат на диетични промени. Високият прием на йод, дефицитът на селен и желязо, неадекватният прием на протеини, ненаситени мастни киселини и диетични фибри могат да благоприятстват неговата изява.

Провъзпалителните храни могат да предизвикат дисбиоза и оксидативен стрес, които могат да причинят чревно възпаление и да го разпространят към различни органи, включително до щитовидната жлеза. Лекарства като пембролизумаб, интерферон-α, антиретровирусна терапия и естрогени, използвани за орална контрацепция или хормонозаместителна терапия, също са от решаващо значение за тиреоидит на Хашимото. 

Ролята на оста на щитовидната жлеза и здравто на чревните бактерии

Има нарастващи доказателства за съществуването на здрава ос щитовидна жлеза – черва. Болестите на щитовидната жлеза често са свързани с дисбиоза. Това се отразява чрез влияние на бактериалната микрофлора в червата върху реактивността на имунната система и функцията на щитовидната жлеза. Освен това, съпътстващите заболявания свързани с щитовидната жлеза и червата, са често срещани като цьолиакия. 

Дисбиозата може значително да увреди имунната система и да компрометира контрола на възпалението, причинявайки автоимунни заболявания на щитовидната жлеза. Микробиотата влияе върху приема на минерали, свързани с щитовидната жлеза, като йод, селен, цинк и желязо. 

Lactobacillaceae и Bifidobacterium spp. имат отрицателна връзка с желязото в храната и благоприятна корелация със селен и цинк. Тези бактерии са намалени при тиреоидит на Хашимото и болестта на Грейвс и се предполага, че съставът на червата и минералната регулация могат да играят роля и при двете разстройства.

Симбиотичната добавка - смес от про- и пребиотици, доказва в скорошно проучване, че е от полза за индивиди с хипотиреоидизъм чрез значително понижаване на тиреостимулиращ хормон (ТСХ), дозата на левотироксин, като същевременно повишава T3. Като се имат предвид многобройните възможни ефекти на микробиотата и микроелементите върху функциите на щитовидната жлеза и лекарствата, могат да се разработят иновативни методи за лечение на заболявания на щитовидната жлеза.

Стратегии за хранително лечение на тиреоидит на Хашимото

Голям брой статии са фокусирани върху противовъзпалителните храни и тяхното въздействие върху здравето. Противовъзпалителните хранителни вещества са онези хранителни вещества, които могат да променят експресията на възпалителните гени. Поради това те се използват в различни хранителни режими за намаляване на възпалението и възстановяване на хормоналния баланс. Освен това, прилагането на тези хранителни вещества в диетата може да помогне за поддържане на добро хранене, като същевременно заглушава възпалението.

Интересът към витамин Д и мелатонин се основава на открития от изследванията за тяхната физиологична роля като регулатори на производството на възпалителни цитокини и простагландини. Данни показват, че подходящите хранителни протоколи могат да помогнат за намаляване на хроничното възпаление в щитовидната жлеза, както и в други тъкани и органи, както и да потиснат увредата на щитовидната жлеза и по този начин да подобрят качеството на живот на пациентите.

Диетични фибри – в пълнозърнести храни, боб, леща, броколи, ябълка, горски плодове, сушени плодове, авокадо. Поддържа правилния чревен микробиом, абсорбира токсините, противовъзпалително, забавя усвояването на хранителни вещества

Мастни киселини – в риба, масла (ленено семе, зехтин, рапично масло, слънчогледово масло), семена от чиа, орехи, авокадо. Излишък на наситени и дефицит на ненаситени мастни киселини, влошават чревната микробиота и предизвикват клетъчен стрес. Балансът на хранителните мастни киселини подобрява чревната микробиота, метаболизма и има противовъзпалителен ефект.

Известно е, че следните храни влияят на функцията на щитовидната жлеза:

Зеле (зеле, карфиол) може да допринесе за образуването на гуша (уголемяване на щитовидната жлеза) в някои случаи, но консумацията трябва да бъде много висока, преди това да стане истинско безпокойство;

Келп - продукти като водорасли и морски мъх, тъй могат да попречат на функцията и благосъстоянието на щитовидната жлеза. Добавката келп се извлича от морски водорасли и е с естествено високо съдържание на йод. Не е от полза за здравето на хора с диагностицирано заболяване на щитовидната жлеза;

Соята пречи на абсорбцията на левотироксин, тоест при прием на левотироксин, трябва да се избягва соята. Между приема на левотироксин и соя е препоръчително да мине по-дълго време, около четири часа.

Флавоноидни и нефлавоноидни диетични полифеноли – от  растителни източници като зеленчуци, плодове, сухи бобови растения, зърнени култури, маслини, какао, кафе, чай, вино. Въздейства върху дендритните клетки, има имуномодулиращ ефект върху макрофагите, повишава пролиферацията на В клетките и Т клетките. Полифенолите намаляват възпалението чрез потискане на провъзпалителните цитокини при възпалително заболяване на червата. Имат роля в профилактиката и лечението на автоимунни заболявания.

Хранителни добавки

Никои витамини и минерали не могат да осигурят същите хранителни ползи като здравословната балансирана диета. Въпреки това не винаги е лесно да се поддържа разнообразно хранене. При приемът им трябва да се избягват прекомерните количества и не бива да се приемат като алтернатива на предписаните лекарства.

Някои богати на калций храни и добавки пречат на усвояването на левотироксин. Разликата от четири часа между двете е достатъчна, за да се гарантира, че няма значително въздействие върху нивата на тироксин в кръвта. 

Проучване установи, че добавянето на джинджифил помага за облекчаване на някои симптоми на хипотиреоидизъм. Въпреки това са необходими допълнителни проучвания, които са в по-дълъг период и различни дози джинджифил и период на проследяване след преустановяване на добавката. 

Йодът е от съществено значение, тъй като е необходим за производството на тироксин. Той е особено важен при бременни жени, тъй като е необходим за осигуряване на развитието на мозъка на бебето по време на бременност. При приемате левотироксин за хипотиреоидизъм или за гуша не е необходимо да се приемат йодни добавки. При хипертиреоидизъм (свръхактивна щитовидна жлеза), приемането на йодна добавка е може да влоши състоянието. 

Щитовидната жлеза се нуждае от желязо за синтез на своите хормини - Т4 и Т3. Дефицитът на желязо често се свързва с хипотиреоидизъм, особено при бременни жени. Някои таблетки желязо могат да повлияят на абсорбцията на тироксин, поради което се препоръчва четиричасов интервал между приема на тироксин и желязо. 

Селен - в бразилските орехи, рибата тон, сардините, яйцата и бобовите растения. Той е важен за генерирането на по-активен Т3 от Т4. Всички тези храни се препоръчват като част от здравословна балансирана диета. Някои проучвания показват, че селенът може да намали нивата на антителата на щитовидната жлеза при пациенти с болест на Грейвс. 

Магнезият може да се намери в бобови растения, ядки, семена и зелени листни зеленчуци, кисело мляко, кефир, тиквени семки, какао. По-малки количества се съдържат в месото и рибата. Съобщава се, че има няколко ползи за здравето, включително подобряване на здравето на костите, настроението, качеството на съня и намаляване на тревожността. Участва в много ензимни реакции, в синтеза на мелатонин, противовъзпалително, дефицитът води до имунни нарушения.

Винаги трябва да се приема препоръчителната доза, въпреки че често може да си мислим, че големите дози ще ни помогнат по-бързо, но това може да ни навреди повече, отколкото да помогне. Затова трябва да се примат дозите назначени от лекуващия лекар и да се спазва посочения интервал от приема на левотироксин.

За повечето пациенти с тиреоидит на Хашимото, хормонозаместителната терапия с левотироксин е незаменима. Независимо от това, подходящ диетичен режим и правилен начин на живот могат да допълнят стандартното лечение и да благоприятстват ремисията на състоянието чрез подобряване на функцията на щитовидната жлеза, както и чрез регулиране на нивата на ТСХ, T3, T4 и антителата, пише Puls.bg. Спазването на хранителните насоки с преобладаваща противовъзпалителна диета и контролираното дозиране на витамин Д може да помогне на отделните пациенти с тиреоидит на Хашимото и да намалят нуждата от лекарства, да забавят хода на заболяването и да избегнат рецидиви.