Отрезвяване. В първите моменти на всяко голямо събитие преобладават коментарите(не анализи), които са емоционално заредени в определена посока. Вече има и опит да се улавят събитията, почти като информационни агенции, кой ще даде своята гледна точка пръв. За мен това са признаци на желание за внимание и бързина в опит да се самозаяви претенция за професионализъм. Твърде малко са първоначалните анализи, които също имат своята стойност и се използват. Това написа в своя Facebook профил Станислав Бачев – политолог и международен анализатор публикува, предава "Фокус".

Публикуваме думите му без радакторска намеса:

Случаят с Тръмп е показателен за създадените общи свръхочаквания в България в определени кръгове(политически и други).

Но тези свръхочаквания са грешни. Те са построени върху нестабилната конструкция на желаното, което ще се сблъска с реалността. Ако не след няколко месеца, то в една по-дълга игра.

Няколко пъти съм отбелязвал през последната една година нещо, което вече придобива завършен вид като процес.

Преди почти година започна постепенна промяна в представянето на информацията свързана с Доналд Тръмп в най-големите американски медии. Неговият образ преживя метаморфоза в своето представяне - от крайно негативен преди само година до не само нормален, но дори и героизиран. Това беше постепенен процес, който достигна своята връхна точка с опита за убийство. Дори и семантиката на терминологията е важна - как се формулира заглавието на една новина и какво послание представя. Този процес по преобразяване е напълно съзнателен и лишен от случайност.

Това беше един от първите непосредствени сигнали, че нещо се случва и то месеци назад.

Медийната машина на Щатите започна да подготвя обществата за промяна, която е представяна като толкова голяма, а всъщност не променя нищо.

Не и в дълбочина.

Не и в универсален, глобален план.

Обяснявам второто - универсалния, глобалния план.

Промяната в света е неизбежна и нейното случване не е процес, който зависи от изборите в Щатите. Двигателят на промяната са фронтовете на необявената война - икономическите фронтове, военните фронтове, дипломатическите обвързаности и нови мрежи от отношения, които се създават.

Изборите в САЩ не са катализатор на промяна, те са функция на промяната. А промяната във външните за САЩ условия, начина по който функционира света, ще засили процесите вътре в държавата. Промяната на външните условия ескалира вътрешните процеси.

Относно Тръмп: свръхочаквания, базирани на емоция.

Трябва да се повтори пак - промяната на медийната среда в САЩ от преди година, която достигна своя връх през изминалата седмица, е червен сигнал за това, което представлява Тръмп и реалните лостове на властта.

Отбелязване заслужава много силен и същевременно противоречащ си процес.

В САЩ от много време има засилване на антисемитизъм базиран не на етнически(все още), а на кариерен принцип. Има огромно засилване на антиеврейските настроения сред американците. Има огромни дискусионни форуми и сайтове, които се цензурират на федерално ниво, но това само ескалира процеса, вместо да го потуши.

Смяната на един президент с друг няма да промени етническото съотношение на американското правителство. В най-добрия случай ще замени една фамилия с друга, но все с един и същ корен.

Противоречието е, че докато една част от привържениците на Тръмп спадат точно в тази група, която развива антисемитизъм, от друга страна Тръмп получи и получава вече официално огромна подкрепа от еврейските лобита.

Това съвпада с предишната политика на Тръмп по време на мандата му, при която САЩ призна Йерусалим за столица на държавата Израел. Заедно с поръчването на убийството на иранския генерал Солеймани това създаде предпоставките за събитията, които се разгърнаха като ефект на пеперудата години по-късно. Управлението на Тръмп не започна директно нито една война, но участваше активно в създаването на предпоставките за започването на военни действия на два фронта - Украйна и Палестина.

Неслучайно беше публикуването на материал в CNN за наличие на разузнавателна информация относно ирански план за убийството на американския президент.

Възможността Тръмп да бъде преизбран за президент на САЩ не е резултат от естествени процеси, а напротив - резултат е от съзнателно анализирани и след това насочвани процеси.

Влагането на свръхочаквания е грешно и наивно.

Получаването на подкрепа за Тръмп от етническите евреи милиардери и общо от цялата класа на милиардерите в САЩ трябва да предизвика отрезвяване и отваряне на очите, а не надежда. В момента САЩ няма силен лидер, нито има подготвен лидер. Моята позиция от много време насам е, че Доналд Тръмп имаше изключителния и вече пропуснат шанс да отгледа лидер, да даде път. Има силно наличие на егоизъм и нарцисизъм.

Има и един аспект, който също както антисемитизма остава извън всички анализи, но тепърва ще придобива все по-устойчива форма и влияние. Разделението в САЩ тепърва предстои и не само по икономически принцип, а много повече по етнорелигиозен. В един от считаните за все още "нормални" и стабилни щати - Минесота, има над 200 хилядна сомалийска диаспора. Най-еврейският град в този щат - Сейнт Луис Парк вече има за кмет сомалийката Надя Мохамед. Още един пример от същия щат - Илхан Омар, сомалийка, член на камарата на представителите от 2019г. насам.

В Щатите има огромно струпване на мюсюлмани от всички краища на ислямския свят. В Щатите има и огромна историческа китайска диаспора. Моделът, който в своя зародиш претопяваше народите в обща нация вече не създава обща нация, а създава огромни групи, които ще търсят и намират своите права. Включително чрез сблъсъци.

Ако се направи задълбочено проучване на щат по щат, окръг по окръг и градче по градче, а такива проучвания се правят от достатъчен брой държави и техните истински работещи служби за сигурност, ще се разбере дълбочината на това, което предстои в Щатите.

Те все още не са изживели своята първа голяма криза и катарзис. Войната във Виетнам е в друго време, с други модели на мислене и най-вече със стабилността на двуполюсното противопоставяне, което в крайна сметка даваше сигурност. Войната в Афганистан и инвазията в Ирак бяха част от началото на техния път към залез, но не успяха да разтърсят обществото. Успяха да покажат обаче една много съществена черта на американското общество - те не могат да издържат на гледката на войната. Тук е опита на Холивуд да създаде точно обратен образ, но всеки сблъсък с реалността показва истината. И тя беше потвърдена при стрелбата срещу Тръмп. Хора, които виждаха какво се случва и не направиха нищо, стояха и чакаха институциите да свършат своята работа. А тези същите институции и служби за сигурност са пробити или неподготвени.

Разтърсването може и да не е еднократен акт, а продължителен процес, който както в международните отношения създава множество на брой малки взривове, които доведоха до качествена промяна на световния ред.

Дадох малка част от детайлите на един огромен пъзел, какъвто е държавата САЩ.

Едно е сигурно - вътрешната несигурност ще ражда външна проекция на нестабилността. Независимо кой ще е президент. Властта се крие зад трона.

Това е насочено и към изтръпналата в очакване какво ще се случи в САЩ българска политическа прослойка. Контролът тук е тотален, но пропукването е неизбежно.

Твърде накратко.