На 2 февруари честваме Сретение Господне - един от 12-те големи празници в годината. Празникът е установен още в ранните векове на християнството, особено тържествено е честван по времето на византийския император Юстиниан Велики /527-565 г./.

Сретение Господне или зимна Богородица е един от четирите празника, посветени на Божията майка. На четиридесетия дни след рождението си Иисус бил занесен в Иерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон.

В храма отишъл и старецът Симеон, който от много столетия очаквал да види Христос - "Утехата Израилева". Той поел Богомладенеца от ръцете на майка му, прегърнал Го и казал пророческите слова, че е видял спасението на хората.

На майката Мария праведникът казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата Тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" - (Лука 2:34-35).

Тълкувателите на този евангелски текст виждат в него осмисляне на целия живот на Иисус: Той дава на хората закона на благодатта и любовта, но учението му става предмет на спорове и противоречия, а страданията и кръстната му смърт като меч нараняват сърцето на Св. Богородица.

В наши дни православните майки отиват на черква на 40-ия ден след раждането, за да им се чете т.нар. чиста молитва.

Имен ден на днешната свята дата имат: Радост, Радостина, Радостин, Драго, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ралина, Ванеса, Радина, Радослава, Радослав, Средка, Средко, Сретен.