Глогът (лат. Crataegus monogyna) e разклонено дърво или храст, който на височина може да достигне до 5 м. Листата на растението са последователни, най-често разсечени на 3 до 5 дяла. Цветовете му са бели и са събрани в щитовидни съцветия, разяснява puls.bg. Цъфти през пролетта. Най-често може да се срещне из горите и храсталаците из цялата страна до 1500 м надморска височина.

При събирането на глог не се допуска смесване с черния глог (Crataegus pentagyna W. et K.). Неговите листа са обикновено длановидно триделни, отдолу слабо влакнести. Листните дялове са отсечени под прав ъгъл. Плодът е черен.

Действие и приложение

Глогът се използва с голяма популярност в народната медицина за лечение на различни заболявания на сърдечносъдовата система. Той засилва енергията на сърдечните съкращения, а в същото време успокоява сърцето (намалява неговата възбуднмост, премахва неприятните усещания на "сърцебиене"). Върху кръвоносните съдове действа разширяващо, подобрява кръвоснабдяването на сърцето, на мозъка, умерено снижава повишеното артериално налягане. Благоприятно влияе при заболявания на сърдечно съдовата система.

Има и свойството да успокоява централната нервна система. Глогът понижава нивата на холестерол в кръвта. Най-често се използва за лечение на сърдечносъдови заболявания каквито са леките форми на хипертония, сърдечни неврози, гръдна жаба, атеросклероза, безсъние и нервна възбуда, повишена функция на щитовидната жлеза и др.

Начин на употреба

Прави се запарка от глогов цвят, като 1 супена лъжица дрога се залива с 250 см3 вряща вода и се оставя да кисне 2 часа. Пие се по 1 винена чаша 3 пъти дневно. В аптеките се приготвя и отпуска глогова тинктура (1:5), от която се взема по 20 капки 2-3 пъти дневно. Днес в аптеките могат да бъдат намерени редица лекатства и хранителни добавки, съдържащи глог, които са предназначени за лечение на неврози, безсъние и хипертония.

Химичен състав

В миналото действието на плодовете и цветовете с листата на глога се е приписвало на кратеговата киселина, която представлява смес от 3 тритерпенови киселини - олеанолова, кратеголова и урзолова. Днес вече е известно, че главните действащи вещества са флавоноидите хиперозид, кверцетин, витексин и др. — общо над 15 на брой. От другите фенолни съединения се съдържат кафена и хлорегенова киселина, един левкоцианидин, както и катехини.