Анализ на резултатите на образователната система на България в сравнителен анализ с държави членки на ЕС, беше представен от доц. д-р Яна Пальова от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките по време на 5-та национална научно-приложна конференция на тема “Повишаване на квалификацията на учителите – проблеми и перспективи".

България изостава по публични разходи за образование като дял от БВП от другите държави членки, както и по ефективност на използваните публични ресурси, измерена с успеваемостта по PISA.

При иконометричното изследване резултатите за България и средно за държавите членки от Централна и Източна Европа показват, че разлика от 1 в публичните разходи за образование води от 0.018 до 0.026 разлика в средния БНД на глава от населението в дългосрочен план, а на здравеопазването значително по-малко от 0.01. Доц. Пальова изведе някои от изводите и препоръките за публичните секторни политики на България в контекста на стратегията "Европа 2030“ и Националната програма за развитие "България 2030“.

За България е необходимо постепенно увеличаване на публичните разходи за образование и здравеопазване до средноевропейските стандарти, както и подобряване на ефективността на разходите и качеството на институциите.

Образователната система трябва да осигури стимули за привличането на млади учители, освен увеличението на заплати като положителна стъпка през последните години, които да получават постоянна допълнителна квалификация и стимули да остават в системата, за да подготвят квалифицирана работна ръка за производства с висока добавена стойност.

Образователната система трябва да изгражда умения от ранна детска възраст за опазване на околната среда и справяне с последиците от климатичните промени, работа в екип и критично мислене, дигитални умения, както и справяне в ситуации без директни инструкции, каквито умения се оценяват от програмата PISA.

Инвестирането за подобряване на образователните, дигиталните и други умения на всяка възраст би довело до по-висока производителност и доходи, повече възможности за инвестиции, привличане на повече хора към работа или обучение и социално включване, като по този начин ще подкрепи прилагането на Европейския стълб на социалните права.