Окончателните промени в Закона за Българската народна банка бяха приети на второ четене, предаде репортер на "Фокус". 

Депутатите се събраха на извънредно заседание днес, за да могат да изчистят несъответствията в законодателните текстове, така че лицата, посочени за служебни министър-председатели да могат да застанат начело на изпълнителната власт. 

Промените бяха внесени от Теменужка Петкова, Йордан Цонев, Анна Александрова и Хамид Хамид. 

Час преди започването на пленарния ден се проведе и заседание на Правната комисия, където текстовете минаха на второ четене. 

С финалните корекции управителят на БНБ, подуправителите, председателят на Сметната палата и неговите заместници, омбудсманът и неговите заместници ще могат да се завърнат на своите първоначални постове и да довършат мандатите си, след като приключат със служебното управление. 

В периода, в който управителят на БНБ е служебен премиер, някой от подуправителите заема неговото място в този период. Ако някой от подуправителите е посочен за този пост пък, по предложение на посоченото лице се определя временен заместник, което управителният съвет избира. 

В Закона за Сметната палата бе уточнено, че ако някой от заместник-председателите стане служебен министър-председател, неговите задължения се поемат от другия заместник. 

В Закона за омбудсмана бе написано, че при назначаването на омбудсмана за служебен министър-председател неговите правомощия и задължения се поемат от заместника му след възлагане. 

Отпаднаха текстовете за, които гласяха, че когато някое от тези лица поеме служебния кабинет, той или тя излиза в неплатен отпуск.

При дебатите от "Възраждане" заявиха, че с промените виждат неправаморен опит за съвместяване на длъжностите. Според Петър Петров позициите на лицата, които могат да бъдат служебни премиер, са изборни. Именно заради това по думите му няма как, след като приключат с изпълнителната власт, не могат да се върнат на старите си длъжности. Той обяви, че четвъртата политическа сила няма да приеме поправките.

От "Има такъв народ" представиха свои предложения за промени в законите. Според тях трябвало да се действа на същия принцип, по който депутати и висши магистрати стават министри. Тошко Йорданов изчете възможността правомощията на лицето, което бъде посочено за служебен премиер, да бъдат прекратени от Народното събрание и отново с решение на парламента да бъде избран заместник. 

Когато лицето приключи с управлението на изпълнителната власт, то той или тя да се върне на първоначалното си позиция, без да има решение на парламента, но да се има предвид колко време остава от мандата му, т.е. той да тече и във времето, когато е служебен премиер.

Тези поправки обаче бяха отхврълени от залата. 

Залата обаче отхвърли параграф 4 новите текстове влязат в сила в деня на  обнародването им в "Държавен вестник".

Това означава, че законовите промени ще промени ще започнат да действат три дни след публикуването им в "Държавен вестник", което би могло да забави процедурата по назначаването на служебния кабинет. Важно е да се отбележи обаче, че може да има и изъвнреден брой, който да обнародва промените и така срокът да започне да тече, за да се избегне хипотезата, при която служебният премиер не може да встъпи в длъжност.