Специалист съветва да снимаме периодично бенките си
©
Меланомът е рядък по честота, но тежко протичащ тип кожен тумор поради способността си да се разпространява. Рисковите фактори за развитието на заболяването са излагане на слънце, използване на солариум, наличие на бенки, светъл фенотип : бледа кожа, руса или червена коса, сини очи и лунички, както и фамилна обремененост.
Ако човек има близък роднина - родител, брат, сестра - с меланом, неговият индивидуален риск за развитие на заболяването е 2 до 3 пъти над средния, обясни д-р Шаламанова. По думите ѝ най-опасни са слънчевите изгаряния в детството. За избягване на риска от развитие на кожния рак се препоръчва фотопротекция чрез подходящо облекло, шапка, очила, избягване на слънцето в обедните часове и защитни кремове с над 30 SPF.
Д-р Шаламанова призова всеки сам да следи бенките по тялото си (размер, форма, цвят, появата на сърбеж, секреция, кървене, залющване, възпаление) и при промяна в тях да се консултира с онкодерматолог. Тя препоръча също така периодично фотографиране на отделни бенки или на цялото тяло при по-голям брой, за да може да се проследяват и сравняват за настъпила промяна. Друг начин за самоизследване е да се използват специални приложения за смартфон, с които може да се оцени вида на бенката.
"Препоръчително е всеки възрастен, подрастващ или дете с бенки или образувания по кожата, да бъде прегледан профилактично от специалист. Ако в семейството Ви има кръвен роднина с диагноза малигнен меланом, всички кръвни родственици трябва да се прегледат“, каза д-р Шаламанова.
Д-р Ива Гаврилова, хирург онколог в Клиниката по дерматология към Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология, бе категорична, че ранната диагноза е път към успешното лечение на меланома.
В началните стадии на развитие, I и II стадий, лечението е само и единствено оперативно и се състои в хирургично отстраняване на тумора от хирург-онколог с упойка и в онкологично лечебно заведение.
В стадий III меланомът се е разпространил в лимфните възли, но без да достигне до други органи. В този случай разсейките в лимфните възли могат да се намерят от стадиращата сентинелна биопсия и да не изискват извършване на голяма операция. Ако обаче от ехографията на лимфните възли при поставяне на диагнозата има съмнение за разсейки и задължителният ПЕТ скенер го потвърди без засягане на други органи, то тогава е необходима операция с отстраняване на всички лимфни възли от областта, т.нар. радикална лимфна дисекция.
След извършване на операцията трябва да се направи генетичен тест за BRAF мутация.
Освен това пациентите подлежат задължително на следоперативно системно лечение на целия организъм, т.нар. адювантно лечение. То е с продължителност 1 година и се осъществява с иновативни лекарствени средства: таргетна терапия - лечение с таблетки или имунотерапия – лечение с вливане на антитела. "Това не е химиотерапия и няма непосредствените странични ефекти като косопад, повръщане и тежко общо състояние“, уточни д-р Гаврилова.
Тя обясни, че адювантното системно лечение дава шанс на повече от половината пациенти, независимо от избрания вид лечение, да влязат в трайна ремисия и дори да бъдат излекувани. "Независимо, че меланомът се разпространява в 80% от случаите по лимфен път, дори и след оперативното отстраняване на всички лимфни възли, съществува риск в организма да има циркулиращи жизнени туморни клетки, които след време да се изявят и дадат начало на метастази в органите. Именно затова адювантното системно лечение контролира и унищожава потенциални такива“, каза д-р Гаврилова.
Изборът на вид лечение започва с резултата на генетичния тест. Ако има налична BRAF мутация в тумора това означава, че може да се лекува с таргетна терапия, ако обаче няма такава, остава възможност само вливания - имунотерапия. В IV стадий на меланома туморът се е разпространил по кръвен път до различни органи и изисква спешно лечение. В тези случаи се използват различни иновативни възможности за лечение като таргетна терапия, моно имунотерапия и комбинирана имунотерапия.