Безсмъртието, което всички наши предци са търсели в миналото и са го увековечавали с песни, митологизми и научни открития, всъщност цели да запази целостта на нашите тела и съзнания максимално дълго време. Чисто биологично обаче тази концепция придобива съвсем друг смисъл. Това каза футуристът, изобретател и предприемач Спас Керимов в предаването "Сториборд" на радио "Фокус".

За безсмъртието в биологичен смисъл трябва да се говори по-скоро по линия на термодинамични и квантови процеси. "Да бъдеш безсмъртен в биологичен смисъл може би означава да можеш да самопочистваш комплексната система от 300 трилиона клетки, от които са съставени нашите тела, и да я възобновяваш успешно и без натрупване на грешки", допълни Керимов. Един от най-големите философски дебати е дебатът за това какво представлява съзнанието. "Това е една от причините още да нямаме точен подход за това как да се направим безсмъртни, защото не знаем кое да направим безсмъртно, какво да съхраним. Затова най-доброто, което прави съвременната наука за стареенето, е да запази максимално дълго време нещата такива, каквито са били, без да има абсолютно никаква хипотеза коя част да бъде оставена безсмъртна", обясни Спас Керимов.

Според него чисто физически безсмъртие не може да съществува. "Дори най-дълго живеещите обекти във Вселената – черните дупки, също умират. Просто умират много бавно. Термодинамично изглежда, че материята има линеен процес. За да запазиш една комплексна система максимално дълго време непокътната, трябва да нарушиш някой друг термодинамичен закон, което на този етап не е възможно“, обясни Керимов. Той смята, че човечеството все още е далече от постигането на безсмъртие, въпреки технологичния и научен оптимизъм, свързан с концепциите за остаряване на човешкото тяло. "Изглежда, че започваме да разбираме защо остаряваме като биологични единици, но все още сме изключително далече от това да имаме някакъв обозрим контрол над процесите. В момента има около 350 теории за стареене в биологията и медицината и нито една не е дала превес над всички останали. Изглежда, че процесът ще бъде синтетичен, т.е. ще трябва да синтезираме множество теории, за да стигнем до една по-голяма унифицирана теория", коментира Спас Керимов.

Удължаването на живота е една от целите на човешкия прогрес. Когато една форма се опитва да се запази максимално дълго, нейна основна цел е тя да прогресира в тази посока, обясни футуристът. "Чисто като инстинкт за запазване на вида и най-вече за запазване на индивида в еволюционната теория би било в интерес той да бъде дълго живеещ. Но както виждаме, еволюцията не фаворизира дълго живеещи биологични единици, а тези, които могат да се размножават. И тук е първият ни сблъсък с нашата природа, защото ние искаме да запазим индивидите максимално дълго, а еволюционният процес и дрейф се опитва да запази целия ни вид. Според някои теории за остаряването определени генетични системи карат човешкия организъм да започне да става по-морбиден и да умре по-рано, веднага след като даде потомство. Със сигурност ще се сблъскаме с големи биологични бариери, които може да вървят и срещу еволюцията ни", посочи гостът.

Двамата с водещия на "Сториборд" Благой Д. Иванов говориха за филми, посветени на темата за постигане на безсмъртие на живота. В "Изворът на живота" на Дарън Аронофски темата за безсмъртието е изведена в един по-философски и абстрактен смисъл, отбеляза Иванов. "Човекът от Земята" пък разказва за генетична аномалия, която превръща кроманьонец в безсмъртен. Спас Керимов сподели, че е бил впечатлен от наратива и цялостната идея на филма. "Не за друго, а защото много просто обяснява как един комплексен организъм като човешкия бързо и лесно се възстановява дори от тежки болести. Най-вероятно имунната му система е много по-комплексна от нашата и може да се справи с патогени много по-ефективно и без да дава автоимунни и други странични ефекти. Една мутация няма да е достатъчна в този аспект. Той трябва да има изцяло обновен механизъм за ДНК репарация. Концепция за този твърде дълго жив кроманьонец е идеализираната биологична утопия, която ние искаме да видим", коментира футуристът.

Според него това изглежда непостижимо за момента. "Но тъй като сме в ерата на големите масиви от данни, ако започнем да мониторираме целия експозом, т.е. всички дразнения, които нашето тяло приема, които си комуникират с нашата ДНК чрез епигенетиката, която е нещо като шарнир между двете, и може да разследваме всеки информационен поток, най-вероятно ще можем да съблюдаваме за такива грешки в реално време. По-голямата идея тук е, че остаряването най-вероятно е загуба на информация, която се транслира между външната среда и ДНК", допълни Керимов.

Водещият на "Сториборд" даде за пример и Върколака от поредицата "X-Men". "Неговата способност да регенерира и неговата изключителна имунна система го правят нещо много повече от останалите хора. Именно регенерацията е нещо, което може да е ключ именно към удължаване на живота", допълни Иванов, а Керимов обясни, че с усложняване на организмите техните регенерационни способности намаляват. "За различни класове животни регенерацията все още е вариант – земноводни, мешести и по-прости организми могат да регенерират почти цялото си тяло. Ако започнеш да слагаш много клетки една до друга, те започват да се хиперспециализират. В момента в човешкото тяло има около 300 вида клетки, които са загубили възможността си да се делят или са я редуцирали до много малки възможности, но това отново е много фино балансирано. Всъщност начините да избегнем развитие на неоплазии, т.е. туморни клетки, също доста внимателно трябва да бъде съблюдавано. Регенерацията не може да бъде едностранният отговор, защото ембрионалното състояние, в което е възникнал организмът ни, неговият молекулен отпечатък, е нещо съвсем различно от това, в което в момента се намира тялото ни", обясни гостът.

Филмът "Превъзходство" разказва за опитите на главния герой да прехвърли съзнанието си в дигиталното пространство. "Експериментът би бил работещ, особено със BCI и други технологии за трансфериране на съзнание и процесори в мозъка", смята Спас Керимов.