Много е болна българската медийна среда. Силно се надявам със смяната на американската администрация и идването на Тръмп на власт нещата да се обърнат и медиите да се събудят, да преодолеят автоцензурата, която и тази година беше застрашителни размери. Надявам се журналистиката да си върне статута на професия, която се вълнува и е движена единствено от стремежа да открива и да защитава истината. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ журналистът и бивш председател на СЕМ Соня Момчилова.

Заболяването на българската журналистика може да се определи с думата "амнезия“: сензационна информация остава неразбрана и неосмислена, като създава бял шум, който действа приспивно, и най-вече всичко трае от ден до пладне. След което отново ни засипва информационния поток и се получава ефектът на информационното пресищане. "И ние така и си оставаме недоразбрали какво и какви са корените и какви са истинските причини за уродливите факти, които са българско настояще, в което всички живеем.“

"Абсурдите са все по-големи, все по-раблезиански сюжети се разиграват и сме заставени да ги наблюдаваме без някакви смислени хора и аргументирани анализатори да ни дават някакви насоки и да ни обясняват тези трудно смилаеми явления. Слава богу, вече поне можем да се съмняваме,“ каза тя и допълни, че с огласяването на американските грантове от USAID е станало ясно за какви абсурдни начинания става въпрос, чиято цел е да поддържат "здрава боеспособност и несъкрушимост на българските медии“.  

Според нея средства, които са раздавани на определени български медии, не са съществени. "Зависи кое куче какво е пазило. Блестящо се представиха онези, които пазиха цивилизационната ориентация и евроатлантическия подем на духа, и увереността в тази линия. Аз съм доволна, че здравословно са били хранени – не са били съвсем пресищани, не са били така твърде щедро оценявани. Не е бил твърде щедро оценяван техният труд. А вие представяте ли си ако тези средства бяха по-сериозни? Подобно на други държави от третия свят, които са били подпомагани – нямаше да остане камък върху камък в държавата.“

"По нищо не се различават тези нови комсомолци, тези розови поддръжници на ЛГБТ  идеите, на назначенията в медиите и в корпорациите, неможачеството, което се облича с извинението на толерантност, съвършено безсмислени НПО-та. Аз лично не се сещам за нито едно начинание, което да е финансирано по европейски проекти, от което да има полза. Абсолютно похарчени на вятъра средства, разпилени средства, без никаква мисъл за хората, които реално се нуждаят от помощ, от съдействие, от внимание в България,“ посочи още журналистът и добави, че се надява много скоро да бъдат затворени изворите на придобивки на хора, които не са журналисти.

Журналистическата професия по думите й се превърна в поминък, като най-лошото според нея е, че не се знае какво е лечението: "Трябва пълна подмяна на кръвоносната система, на начина, по който функционира медийният организъм, защото не може атомизирано общество, каквото е гилдията, да извърши реванша на доверие в професията.“