Европейските нации не искат война, но елитите се подготвят за нея. Това каза социологът Кънчо Стойчев в “Денят на Фокус" по радио “Фокус". Стойчев е президент на Gallup International Association, направила проучването.

"В последните 10 години готовността за защита на родината в целия свят намалява като среден показател, но в отделните региони нещата стоят по друг начин. В Азия и арабския свят тази готовност е налична в 50-60% от респондентите. Ако става дума за ЕС и нашите съюзници, нещата са наполовина - само около 30% биха се били за отечеството си. Ясно е, че мнозинството анкетирани заявяват, че не биха се били за родината си.Това не значи, че не я обичат, а че не искат да участват във войни. Това е разбираемо заради историята на Стария континент. Паметта за страшни войни още е жива", посочи той.

"От друга страна наблюдаваме разминаване между настроенията на хората и настроенията на елитите в Европа. Населението е против военни конфликти, а елитите по-често говорят за война и увеличават въоръжаването си. Тази ситуация е бременна с конфликт, който ще видим и на Европейските избори. 23% от германците казват, че биха защитили родината с бой. Над 70% от италианците не искат да се бият за страната си", коментира социологът.

"Колкото до САЩ, преобладава склонността на американците да се бият за родината си - над 40% биха участвали във война, ако се наложи. Това се обяснява със световната роля на Съединените щати. Без конфликти на тяхната територия военната им машина е участвала в почти всички значими войни по света след световните", отбеляза Кънчо Стойчев.

По думите му в по-спокойна международна обстановка целият свят е по-склонен да отговори с да, ще защитават родината си - защото рискът е абстрактен. Когато обаче опасността е пред вратата ни и ситуацията е нажежена, хората се отдръпват от такава идея. Виждаме пропагандната машина на Запад, заета с подготовка на масовото съзнание за разрастване на военните опасности.

"Обществата с друг тип културна традиция - например Индия, декларативната готовност за защита на страната във война е много висока. Висока е тя във всички точки, където има конфликт сега - Армения, Азербайджан, бивша Югославия, защото опасностите са високи. 30% от българите казват, че при военен конфликт биха се били за родината си, 42% - че няма да се бият, а 29% се колебаят да дадат точен отговор. Става дума за общи нагласи на населението - не дай Боже, в конкретна ситуация те могат да се променят. Слава Богу не сме в ситуация на пряка опасност. България не се отличава от средните показатели за Европа и за G7. Ние сме в златната среда като социологически показатели. Години наред войната бе много далече, сега започва да става близка до нас", каза още събеседникът.

"Колко често се говореше за война в медиите преди 5 г? А колко се говори сега? Медийният пейзаж също влияе на нагласите, смята Стойчев. Бледнеят понятията “територия" и “родина" на фона на наратива на глобализацията", добави той.

Трудно се провеждат обективни изследвания в места, където има военен конфликт. Решихме въпреки това да включим респонденти от Русия и Украйна. Не бива да забравяме условностите, които им налага войната сега. Официално със закон е забранено да се водят мирни преговори в Украйна, а в Русия е забранено да се говори против войната. И двете страни са под критичния минимум на свобода на словото. В Украйна регистрираме по-висока склонността за участие във войната, а в Русия най-много респонденти казват “колебая се".