Ботокс манията и стигащата до убийство агресия са два различни социални феномена, като при единия културата, общественото мнение създава модата за един или друг тип външност, които трябва да бъдат следвани като идеали в конкретно общество и стремежът да съответстваме на дадени идеализиран образ, потикван от желанието да се харесаме, да се утвърдим с привлекателността си, често ни карат да пристъпваме към подобряване, към поправяне на външността, към отстраняване на мними или реални дефекти във външността. А другия социален феномен, агресията, отваря голямата тема за лечението на психичните заболявания, също наболял социален проблем за страната ни. Това каза социалният психолог доц. Николай Димитров в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

"В съвременната култура общоприето е положението, че красотата на тялото и лицето е ценност от гледна точка на приемливостта ако щете за общественото мнение, формирано и подържано основно от медиите. Механизмът е свързан с моделите, предоставени от социалните медии, които допринасят за неудовлетвореността от външния вид и понижаването на самочувствието. “  

Обикновените хора са далеч от тези стандарти и някои от тях се опитват да ги достигнат, като прибягват до различни широко рекламирани практики за разкрасяване. "Постовете от звезди, често показващи включително и сексуализирани образи, повлияват особено жените и момичетата, което води до понижаване на самочувствието, намаляване на самоувереността, на субективното възприемане на собствената привлекателност. Това негативно влияние е имено по-силно сред жените, особено в патриархални култури, каквато е и българската, където мъжът е този, който избира, докато жената е тази, която трябва да бъде избрана.“

Другата линия според него е загуба на статус – когато вече си била привлекателна, ти трябва да направиш всичко възможно, за да останеш такава. "И много от прибягващите до козметичната хирургия и до всичките тези процедури за разкрасяване с ботокс, с различните филъри и т.н., са хора, основно жени, които се страхуват, че са започнали да губят или че вече са загубили статуса си.“

Доц. Димитров посочи още една опасна тенденцията в последно време – промяна на външния вид от страна на млади социално активни хора, основно девойки и жени, които се стремят към по-висок социален статус именно през промени във външния си вид. "За значителна част от младите пациентки в клиниките по пластична хирургия първостепенно значение имат не само здравословното състояние, а междуличностните отношения, сексуалната привлекателност, социалната активност, придобиването на по-добри възможности за намиране на работа. И като следствие много пациентки очакват именно хармонизация на междуличностните отношения, повишаване на качеството си на живота през тая промяна, през това разкрасяване,“ обясни той и добави, че колкото е по-неустойчива личността към фрустрации и към страх от загуба на статус, толкова в по-ранна даже възраст се формира тенденция към оперативни промени.

Контролът е ключовият фактор при лечението на психическите състояния, които могат да доведат до агресия. Според социалния психолог безспорно поддържащата работа в една естествена домашна среда е по-правилният подход, по-работещият подход при лечение на по-леки психически състояния. Тук проблемът е да има кой да контролира как протича тази извънболнична терапия, като много често тази роля се пада родителите. От тук идва и другия проблем според него – доколко родител, който неизбежно влиза с други емоционални отношения в едно подобно взаимодействие, може изобщо да контролира и как да контролира дали лечението се случва по правилния начин.

"Няма как да предвидим кога и какво може да отключи намерението за самонараняване или нараняване на други, включително убийства. В противен случай бихме изпаднали в една крайна форма на превантивно ломброзианство, според което определените хора трябва да бъдат непременно предварително затваряни, заключвани и въдворявани, така че да не им се дава възможност евентуално да извършат някакво потенциално възможно престъпление, което разбира се е нехуманно. От друга страна ние не можем да стоим пасивни към сигналите в поведението на един или друг човек, каквито признаци е давала майката, която е убила двете си деца във Вакарел,“ посочи той и обясни, че тук се отваря темата за липсата на адекватна социална подкрепа, която в България липсва.