Следователите застават срещу законопроект за разследване на главния прокурор
©
Камарата изпрати писма до председателя на Европейския парламент (ЕП), заместник-председателите и председателите на парламентарни групи в ЕП относно внесения от Министерски съвет в Народното събрание законопроект за разследване на главния прокурор и за премахване на възможността действащи магистрати да са членове на Висшия съдебен съвет.
В писмото на КСБ се изразяват опасения от нарушаване на принципа на върховенството на закона в България и се посочват конкретни текстове от законопроекта, противоречащи на Конституцията и действащото законодателство.
От КСБ посочват, че действащите норми на закона следва да бъдат допълнени само при наличие на конституционна търпимост на същите, а не просто да бъде създаден правен механизъм, без да е ясно дали той ще заработи и ще бъде ефективен.
Недопустимо е предложението "на върховен съдия да се възлагат прокурорски функции по анализ на обосноваността на подадения срещу главния прокурор сигнал и да му се възлага да се произнася по него". Изборът на съдии за неприсъща им дейност противоречи на статута им, а обвинителната функция е предоставена от конституционния законодател на прокуратурата (чл.127, т.3 КРБ), пише в становището.
Предложението за назначаване на съдия за заместник на главния прокурор с една единствена роля да осъществява контрол върху действията на прокурора за разследване срещу главния прокурор, не е конституционно търпимо, тъй като се създава длъжност единствено с оглед личността на обвиняемия, а това е недопустимо в една правова държава, се казва в писмото.
От КСБ посочват, че с въвеждането на нова фигура - "Контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор" в законопроекта, се цели създаване на паралелна структура в самата прокуратура. Тя е конкретно за разследване на главния прокурор и неговите заместници, т.е. за шест или седем лица се предвижда да има специален ред за разследване, което категорично е в нарушение на Закона за нормативните актове. Възниква и въпросът кой ще контролира контролиращия прокурор?
В мотивите на законопроекта не е ясно посочено защо срокът за разследване на престъпление, извършено от главен прокурор, е две години. Не е посочено, ако в този срок разследването не приключи и "разследващият прокурор" се възстанови на заеманата преди това длъжност, как се процедира при липса на други желаещи да разследват главния прокурор.
В писмото си до Европейския парламент от Камарата на следователите посочват, че предложеният законопроект има и редица други недостатъци, които ще се отразят отрицателно на наказателния процес. Така например, ако бъде въведена фигурата "лице, направило съобщение за извършено престъпление“, тя би утежнила и без това тромавия процесуален ред.
Законопроектът въвежда и основанието за обжалване на постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство за извършено тежко престъпление пред съда да е на две инстанции. От КСБ посочват, че подобен контрол би иззел конституционно определените функции на прокуратурата, би натоварил прекомерното съдилищата и прокуратурите, а резултатът ще е скъпо и забавено правосъдие.
Относно частта от законопроекта, предвиждаща изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, касаеща възможностите за избор на членове на ВСС от квотата на Народното събрание, според Камарата предложението да не може да се избира между действащи съдии, прокурори и следователи, а само между "хабилитирани учени по правни науки, адвокати и други юристи", не са обосновани. "Освен, че така формулирана въпросната норма би била дискриминационна, това няма да доведе и до по-добра работа на ВСС, няма да реши и вътрешните проблематики", категорични са от КСБ.
В заключение се обръща внимание на ръководството на Европейския парламент и европейските депутати, че така предложеният законопроект съдържа редица противоконституционни норми. Приемането му ще противоречи и на цялото законодателство, а целите, които той може да изпълни, са единствено и само политически.