Нови спорове около размера на минималната работна заплата. И служебното правителство се включи със свое предложение за размера ѝ. Миналата седмица депутати от всички партии в парламента гласуваха минималната работна заплата да се определя с механизъм – да бъде 50% от средната за страната. Това означава 850 лева, вместо досегашните 710 лв. В петък стана ясно, че служебният кабинет има свое предложение в размер на 770 лева.

Увеличението с 60 лева на минималната работна заплата, което служебният кабинет предлага, е аргументирано с инфлацията. Бизнесът категорично е против решението на депутатите за скок до 850 лева. "Необоснованото увеличаване на минималната работна заплата би могло да повлече със себе си увеличение на цените на някои стоки и услуги", посочва Мария Минчева, Българска стопанска камара пред Nova.

От 2004-а насам Институтът за пазарна икономика представя своя алтернативна на годишния бюджет. Заради липса на официално внесено предложение от Министерство на финансите институтът е изготвил препоръки, вместо своя версия. Основната – максимално бързо да се състави финансова рамка.

"Нито знаем кой ще е финансовият министър, който ще приема бюджет, нито знаем кога ще го направим. Вече много по-свободно се говори – може да стане през юли, през втората част на годината. В един момент може да се стигне до сценарий цялата година да бъде без бюджет. Тоест все по-екстравагантно става", категоричен е Петър Ганев, Институт за пазарна икономика.

И предупреждава, че предложенията между първо  второ четене в закона, който удължава действието на Бюджет 2022 и през първите 3 месеца на следващата година, са заложени твърде много разходи. 

"В най-консервативния план - това означава да се увеличи дефицитът с около 5% от БВП. Това означава доста сериозно надхвърляне на дефицита над познати граници", заяви Петя Георгиева, Институт за пазарна икономика.

В момента са внесени 16 предложения от депутатите за промени в удължаването на действащата финансова рамка.