Взимането на решение е интелектуален процес, в който участва критичното мислене и който има краен резултат. Ако ние не е обработваме хладнокръвно и рационално вероятностите, вървейки в посока взимане на рационално решение, значи ние по-скоро се тревожим, отколкото да взимаме решение. Това каза за предаването "Денят на фокус" по Радио "Фокус" психологът Слави Стоев.

"Тревоженето за нещо е емоционален процес и не е свързан с взимането на решения, както и няма краен резултат, който е свързан с взимане на някакво решение, което ще ни помогне ние да се да сме по-добре, по-защитени, да сме по-успешни. Тревоженето е процес, в който ние използваме интелекта си, за да пораждаме серия от негативни възможни изходи и само негативни възможни изходи".

По думите му песимизмът и оптимизмът не са начин на рационално мислене, а са нагласи към живота и към реалността във всеки от нас и по естеството си са абсолютно ирационални. Всеки от нас в една или друга степен колони към една от тези две крайности: че светът е добър и ни се случват само хубави неща, или другата крайност – че светът е враждебен и няма да се получат нещата.

"Всички изследвания сочат, че е по-добре да развиваме оптимистична нагласа, което е много далече от радикалната илюзия, че те живеели дълго и щастливо и всичко ще бъде наред. Доброто бъдеще винаги е свързано с това, че ти инвестираш в неговото случване. То не е просто седиш в една гола убеденост, че всичко ще бъде наред, и то видиш ли всичко ще се случи наред. Не е така", обясни психологът.

Според него за да можем да направим каквото и да е вътре в своя вътрешен свят, ние трябва да имаме мотивацията и желанието за тази промяна. Честно срещаната токсична фраза "Готви се за най-лошото, пък ако дойде добро ще е приятна изненада“ е изключително вредна, защото "по този начин много хора живеят в един кошмарен свят на кръгова отбрана през целия си живот в очакване на постоянни трудности и катаклизми, което съсипа живот им", обясни той.

Слави Стоев е категоричен, че трябва да сме готови да се разделим с тези ирационални вътрешни убеждения, за да можем да подлагаме на критична оценка с разума си тези наши дълбоко емоционални вътрешни убеждения за нашата лична стойност, за това какви са хората около нас и затова какво място е светът.