Много често нашето субективно качество на живот, нашето субективно усещане за това къде сме в живота си и дали имаме усещането че добруваме, зависи от това как ние живеем с тялото си. Зависим от много прости и елементарни неща  - дали се чувстваме енергични, дали се чувстваме способни да се погрижим за себе си, чисто физически. Това каза психологът Слави Стоев в рубриката "Психичното здраве на фокус“ в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Напълно естествено е, ако на нашата психика една от основните й базови функции е да осигури добруването на организма, който я носи, тя да страда от различни негативни ефекти, ако организмът, който  тя е призвана да защитава не е добре чисто физиологично. Грижата за тялото, освен като субективно преживяване, по чисто биологичен и биохимичен път определя начина, по който нашата психика преживява - преживява нас, преживява живота ни, преживява бъдещето ни. Физическата активност е доста значима част от физиологичното добруване, говоря за цялостен начин на живот - храна, сън, течности, разнообразност на движенията, които  извършваме, как си ползваме тялото. Дали водим застоял начин на живот  и други навици, които амортизират тялото ни прекалено екстремно или рано. Физическата активност понякога се превръща в идея-фикс, която  прекрачва границите на нормалното психично добруване, обясни Слави Стоев.

"Данните от статистиката сочат, че ние сме държава, в която живеят хора, които се грижат зле за хардуера си - тялото. Може би чисто народопсихологично ние като цяло не сме народ, който не се грижи за себе си, не си обръщаме внимание. Това е свързано с едно общо самоуважение и самочувствие и идеята за нашата собствена важност като индивиди, което е исторически обосновано. Като цяло ние имаме тази склонност да не се уважаваме, да не уважаваме комшията, да не уважаваме и себе си, тоест, все едно има дълбоко вкоренен национал нихилизъм у нас. Ние не харесваме себе си като българи. Първо, че има много причини за това нещо, второ, че има много прояви в гръмогласен показен патриотизъм, ритуалност и т.н. Малоценността на индивида, малостойността на индивида сочи, че индивидът не се грижи за себе си. Грижата за рода е на по-предно място, отколкото грижата за мен като индивид. За рода, за децата, как ще изглеждам в очите на другите е много по-важно, отколкото грижата за мене си, което като тенденция започва да се променя. С навлизане на онова, което наричаме нови привнесени ценности от Западния свят, ценностите на хуманизма, тоест, че индивида има значение, носиш отговорността да се грижиш за себе си, не можеш да чакаш държавата или майка ти да се погрижи за теб, за семейството, жената да се погрижи за теб, децата да те гледат като остарееш. Някак си стигнахме до идеята, че имаме право на лично щастие", поясни психологът.

По думите му статистически българите не са свикнали да се консултират с психолог, задава се обаче някаква зора, осветяване на идеята, че ти не си втора ръка човек - луд, болен, слаб, слабохарактерен, не волеви. Ако инвестираш в това да ползваш професионална помощ, която ти помага ти да си по-добре. Грижата за мен като индивид започва да включва знанието  и грамотността  на хората, че тялото има значение, жизнената енергия има значение, грижата за тялото не е само като се разболее да се излекува. Но водя по-добър живот и се чувствам добре, когато тялото ми е в пълноценността си.

Нашата психика се чувства добре, когато живее в едно тяло, което възприема себе си като здраво. В България имаме черно-бяло мислене - или не правя нищо или изглеждам като манекен, но аз не говоря за това.  Говоря за това ние да живеем с усещане, че сме в енергийна и физиологична кондиция. Психиката се чувства добре, когато тялото е отпуснато, но способно да се мобилизира, за да се справи с предизвикателствата на живота. Идеята, че умееш да се справяш с предизвикателствата на живота е един от ключовите компоненти на психичното здраве. Когато ние нямаме чисто физиологичната готовност да извършим онези действия, които животът изисква от нас, да имаме енергията да отговорим на всички предизвикателства, които животът поставя пред нас, нашата психика започва да страда и да живее в една тревожност, която ако се хронифицира може да стигне до потиснатост, че ние сме заплашени, че не можем да функционираме, че не умеем да защитаваме и постигаме нещата, които са важни за нас. Иначе казано - ние умираме. Това със сигурност дава негативни отражения върху нашето усещане за лично благополучие. То може да се изразява в изнервеност, потиснатост, песимизъм, постепенен отказ да правим неща, които ни доставят удоволствие. И тук влиза този парадокс, че много често хората приемат вредните навици за утешителни по някакъв начин", подчерта Слави Стоев.

“Психичното благополучие като понятие е да виждаш смисъл в нещата, които правиш, да се чувстваш потентен да се справиш с нещата, които трябва да отиграваш в реалността. Да имаш един добър психичен свят, в който позитивните преживявания надвишават негативните преживявания. Да имаш усещането за бъдеше, че вървиш и отиваш на някъде. И усещането, че не си сам на този свят, тоест, че си свързан. Всяко едно от тези неща, ако не бъде задоволено, може да доведе до това ти да преживяваш сериозни белези на психично страдание, без то да е психиатрично", каза Слави Стоев.

В отговор на въпроса на слушател дали за нервно-психично напрежение се препоръчва контрастен душ или обливане със студена вода, специалистът отговори: 

“Оказва се, че човечеството е открило много добър начин да направи нещо, което сега много модерно се нарича “да хакнем психиката си". Когато изложим тялото си на екстремно термално преживяване, то започва да се мобилизира и започва да отделя всякакви хормони, невротрансмитери и други вещества  вътре в себе си, за да може да се справи с една стресова ситуация. Тези вещества, които започват да се отделят намаляват нервното напрежение, и се задействат специфични механизми на изчистване на тялото  от вещества, които са  излишни, застояли, вредни за него - токсини, радикали и др. И започва да работи по-интензивно имунната система за заздравяването му. От нещо, което то преживява като заплаха, то се мобилизира и ние извличаме полза. Стресът не е нещо лошо, ако няма стрес, ние ще умрем, стресът ни кара да се движим. Дозата стрес е това, което може да бъде опасно и може да има влияние върху организма и психичното здраве. Една от причините топлата вода толкова много да релаксира психиката е, че ние помним Рая в утробите на майките си. Когато ни облива топлата вода ни връща в рая, носи нюанс на успокоение на сигурност. Седейки на плажа обаче ние можем да бъдем безкрайно нещастни и напрегнати, ако не сме там и тогава, а мислим за нещо друго или се тревожим за дреболии, вайкаме се за миналото или бъдещето, или се опитваме да поемем целия контрол за всички хора наоколо . И се опитваме да подредим кой какво да прави и как да живее в този момент, докато ние трябва да сме релаксирани на плажа. Топлите и студените душове  помагат по чисто биологичен начин за нашето добруване", препоръча психологът.

Ако искаме да имаме някаква идея за контрол върху живота си, влияние върху живота си,  онази свобода да управляваме живота си, да живеем така както ние искаме, а не както  ни е предадено, получило се е , както някой друг иска. Трябва да имаме високо ниво на осъзнатост как живеем, за да можем да преценим кое от това, което правя искам да ми остане в живота и кое искам да не е там. Има ли нещо, което ми  липсва в този живот и как да си го набавя? Ако човек инвестира от време на време енергия за такъв поглед към себе си и си правим мониторинг на битието и живота, всеки човек има достатъчно много компетентност, интелект, за да може сам да прецени  кое за мен в моя живот е вредно и искам да го махна. Кое е вредно, но искам да го оставя? Ако видим как живеем и го съпоставим с някаква идея - аз къде искам да отида в този живот. Ние можем много лесно да разберем какво трябва да променим и какви навици трябва да изградим. Интернет е пълен с добра информация по темата. Трябва да сме много щадящи и разумни хора, промяната при човека става бавно и трудно . С любов, грижа, прошка, но и настойчивост и добри намерения за живота си да вървим в посока, която ще ни заведе някъде, където ние ще се чувстваме по-добре, следвайки тези 4 аспекта: Как съм аз социално, как съм свързан, имам ли нужда от по-добра социална свързаност, и как да си изградя и какви навици, ако искам да променям нещо? Енергичен и здрав ли съм, чувствам ли се в добра житейска жизнена енергия и ако не съм - какво трябва да променя? Имам ли усещането за смисъл и потентност в този живот, знам ли накъде вървя, знам ли накъде отивам и трябва ли да променя нещо в тази посока? И четвъртото е какво е нивото ми на емоционално щастие, има ли нещо в което аз преживявам и мисля света, което бих искал и мога да променя. Това са променяеми от нас неща, както и да живеем в мир с пороците си", заключи Слави Стоев.