От гледна точка на стратегическата рамка, състоянието на националната ни енергийна политика е тревожно, да не кажа, че е трагично, защото има много открити въпроси, които изискват стратегическа визия. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"  Славчо Нейков – председател на УС на Института за енергиен мениджмънт. 

"Тук можем да причислим безспорно въпроса за развитието на ядрената енергетика, въпроса за постепенното извеждане от експлоатация на въглищните мощности, с това с какво ще бъдат заменени. Въпросът е свързан и с развитието на електроенергийния пазар специално. Има и други, така че от стратегическа гледна точка има много съществени проблеми. От гледна точка на законодателството има законодателство специално на ниво закон, което е свързано с работа на парламента, и там проблемът се свежда до това, че ние просто нямаме много дълго време парламент, а има редица открити въпроси, които изискват безспорно неговата намеса. Първото нещо, което е – има няколко решения на парламента, които по статут са задължителни за всички институции и лица, които се отнасят, които трябва да бъдат ревизирани. И тук отново ще цитирам такива решения, които се отнасят до развитието на ядрената енергетика. Знаете, че има едно решение, което беше свързано с въглищните централи. Те трябва да бъдат преоценени. А същевременно има и закони, които трябва да бъдат погледнати. Аз мога веднага да дам пример с необходимостта от дефиниция на понятието "енергийна бедност“, което трябва да влезе в закон. Проблемът е, че освен изменението в закона, след това трябва да бъде приета и една наредба. Има проект на наредба, но първо трябва да бъде приет съответният текст в закона. Така че аз само изброявам няколко неща. Списъкът е доста по-дълъг в това отношение. Още повече, че паралелно с това, докато ние нямаме парламент и нямаме редовно правителство, настъпват изменения в европейското законодателство, които също трябва да бъдат отразявани. Така че искрено се надяваме парламентът да заработи максимално бързо и да имаме редовно правителство, за да може целият този законодателен процес да бъде извървян. Но хубавото, има една положителна страна, която не е никак за подценяване – като цяло фактическото състояние на енергийния сектор е много добро. Ние имахме една безпроблемна зима и за гражданите, и за бизнеса. Цената на природния газ пада, нямаме никакви проблеми от гледна точка на сигурността на снабдяването с електроенергия, с газ. Има някои теми, които са свързани с петрола, които трябва да бъдат преоценени, но като цяло секторът е в добро състояние. И това се дължи до много голяма степен на бизнеса – и на държавния, и на частния бизнес, и също така на отличната работа на енергийния регулатор, и на правителството, на служебното правителство", каза Нейков.  

По думите му, терминът "енергийна бедност“ насочва вниманието към енергийния сектор, но всъщност става дума за едно социално понятие. Енергийната бедност не е енергийна категория, тя е социална категория, защото става дума по-скоро за подоходна бедност. И всъщност целта на въвеждане на тази дефиниция, за която говорим от много време, е да се създаде една адекватна, съответстваща на съвременните разбирания и на съвременното развитие рамка, на база на която да бъдат подпомагани тези, които имат проблеми с покриване на своите сметки за енергетиката.

Според Нейков, проблемите, които те имат, са свързани не толкова с цените на електроенергията или на газа, а по-скоро с това, че те имат ниски доходи. И от такава гледна точка, понятието за енергийна бедност се свързва с ниските доходи, а не с цените на съответните енергоресурси. 

По официална информация, в рамките на проведено проучване на Българската академия на науките, застрашените от енергийна бедност лица в България са повече от 2,8 милиона души. Това на практика е около 40% от реално живеещото население в страната. Т.е. проблемът е с огромно социално значение, смята експертът.