Синдикат "Образование“ към КТ "Подкрепа“ приветства кампанията за деполитизация на управляващата коалиция, но дълбоко се съмнява, че само с текстуални промени ще се овладеят зловредните партийни интервенции срещу образователни институции и намеси в назначенията на директори и началници на РУО. Това се казва в позиция на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа", изпратена до Агенция "Фокус" .

Пълният текст на позицията:

От началото на прехода българското училище се утвърди като надпартийно, като зона, свободна от директни политически агресии. Сякаш надпартийната визия и обединяващата историческа функция на българското образование не беше забравена.

Но бавно и планомерно сякаш, управленците на България утвърдиха образователен модел, в който началниците на РУО са "очите и ушите на министъра“, следователно - не могат да бъдат независими. Огромна част от директорите на училища и детски градини се назначаваха с партийните протекции на управляващите партии, независимо от цвят и идеологии и далеч от изискванията за професията "директор“, каквито на практика няма и сега.

Многократно в годините Синдикат "Образование“ е давал предложения за изисквания към директорската длъжност, които категорично биха минимизирали партийните влияния.



Тези изисквания трябва да бъдат свързани с образователен ценз в областта "Управление на образованието“. Задължително кандидатите трябва имат и управленски стаж от 5 до 10 години като заместник директор, съветник на директора, Ръководител направление ИКТ и други управленски длъжности.

Мандатността в тази длъжност, макар и в неограничен цикъл, би повлияла положително.

Друг много важен фактор, който стимулира и досега партийните намеси, е комисията за назначение на директори. Нейният състав е по-скоро партиен, отколкото независим. Синдикат "Образование“ предлага експертност във философията на тази комисия, която може да се гарантира от представителните синдикати, много повече от представителите на обществения съвет без педагогическо образование.

Игнорирането на синдикатите от процеса стимулира партийните намеси в този важен за партиите пост.

По подобен начин стои и длъжността Началник на РУО, която сякаш не е мандатна, но често следва мандата на управляващите партии. И това се случва, защото и тук не доминират професионалните изисквания към тази стратегическа длъжност.

Регионалните управления на образованието в областните градове като философия трябва да изпълняват методическа и административна дейност, но на практика често сменят приоритета си, като се превръщат в партийно-репресивен орган към някои директори и образователни институции.

Промяна можем да търсим в правилата за Началник на РУО и участието на синдикати и работодателски организации в образованието в структурирането на комисиите по назначение на началници.

В 47-мият парламент депутатите – учители са рекордно нисък брой, което автоматично намалява експертния капацитет на това Народно събрание.

Учителят през славната българска история винаги е бил духовен водач на нацията, а последните намеци на някои партийни лидери, че педагозите трябва да бъдат вън от партиите, вън от граденето на политики /каквато основна цел би трябвало да е задачата на депутати и управляващи/ е, меко казано, недържавническо.

Учителят, Директорът на образователна институция и Началникът на РУО не само, че трябва да членуват в политически партии, но тяхното членство гарантира правилните политики в системата на образованието и минимизира фиктивните и грешни национални образователни политики.