Климатът в България е подвластен на общото развитие на климата на нашата планета. За последните 30 години средната температура у нас се е повишила с около градус. Това каза климатологът доц. Симеон Матев от Катедра "Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет "Свети Климент Охридски“ в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова. 

Повишението на температурите с 1 градус влияе пряко върху снеговалежите. "Нашата страна е разположена на границата между умерения и субтропичния климат и всяка десета повишение от този градус ни изтласква в по-южна посока, отколкото сме били досега, и ни приближава към климат, характерен за Северна Гърция. Ако в София допреди 30 години е имало средна температура малко под 10 градуса, сега е близо 11 и по този показател се доближава до климата на Благоевград. Сандански пък, с неговите 14 градуса средна годишна температура, вече има стойностите на Северна Гърция. В планините температурите, които са били на 500 метра, сега вече са на 700 метра“, обясни Симеон Матев.

2024 г. бе най-топла и за България. Най-голямата положителна аномалия за нашата страна е в централните части на Северна България – в Предбалкана, Ловешко и Плевенско, с над 2-2,5 градуса над нормите. "Миналата година средната годишна температура в Ловеч е 14,5 градуса, т.е. с 2,5 градуса над нормата“, даде пример Матев.

Количествата валежи през миналата година за голяма част от страната са били близки до нормите, едва с 8-9% по-ниски. "Но има райони в страната с 30% по-малко валежи. Един от тези райони е Югоизточна България – Бургаско и Ямболско. Друг район е Предбалканът. Когато има съчетание на по-малко валежи с по-високи температури, тогава има голям дисбаланс по отношение на водните ресурси. Получи се едно натрупване на няколко отрицателни събития – малко валежи, горещи вълни и силно изпарение, и по този начин водните ресурси не достигаха“, обясни климатологът.

Основната причина за безводието обаче не са малкото количество валежи, а невъзможността ВиК дружествата да осигурят достъп до качествена питейна вода. "Имаме загуба на прясна вода до 70%. Има общини, където процентите достигат 90. Такова безотговорно отношение към този ценен ресурс, без който не можем, има в много малко страни по света“, коментира климатологът. И посочи за пример Израел, където загубите на питейна вода са 7%.

"Ако нямаме отговорно отношение към водните ни ресурси, няма как да нямаме проблеми и в бъдеще, защото времето ще носи все по-големи предизвикателства – по-дълги периоди без валежи, екстремни температури. Колкото и запаси да имаме, те ще се изчерпят, ако ние просто ги оставяме да текат по улицата“, предупреди Симеон Матев.