Така наречената "домова книга", която политиците толкова често споменават по повод селекцията, измежду която президентът избира служебен премиер, е реална и съществува, като е задължителна за всеки жилищен блок или кооперация.

Според закона в нея се вписват имената на живеещите и собствениците на апартаментите, а отговорност за домовата книга носи домоуправителят.

В нея може да пише, че във въпросния апартамент живее куче, защото собственикът трябва да плаща такса на входа и за кучето.

Домовата книга е фабрично производство и се продава в книжарниците за четиридесет лева. Политиците просто си я харесаха като понятие и започнаха да я използват преносно.

"Да речем в България има определен кръг, който има управителен съвет, в случая за мен управителният съвет донякъде се явява Народното събрание“, казва пред бТВ инж. Оник Пилибосян, домоуправител в София.

Домовата книга не е измислена от днешните политици. Нея я е имало още през социализма.

"Навремето тези книги подлежаха на проверка в МВР, периодически те идваха, проверяваха ги, казваха ако има някакви изменения и допълнения или проблеми, и се подписваха, че е проверена на еди коя си дата от МВР, еди кой си сержант и т.н.“, разказва Пилибосян.