Проектобюджетът за 2024 година е доста обемен документ от една страна, но от друга той казва много малко неща. Новата план-сметка трудно може да се нарече бюджет, по-скоро продължава да представлява една екселска таблица с цифри, при която приходите има опит да се вържат с разходите. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" макроикономистът Щерьо Ножаров – преподавател в УНСС и икономически съветник в Българската стопанска камара.

"В самото начало на 3-годишната макроикономическа прогноза е написано, че акцентът е социалната политика. Дали трябва да бъде обаче такъв в сегашния момент? А какъв е сегашният момент? На първо място, тази година има силно намален икономически растеж, тоест, очакванията да приемем, че позитивната нагласа на Министерството на финансите за 1,9 е добра, но това е много по-ниско от конвергентния или от нормалния в предходни години 4-процентен растеж. Около България много държави са в техническа рецесия, в ЕС Германия, Франция малко над чертата, Испания, Италия. В същото време рязко намаление както на износа, така и на вноса. И в цялата тази ситуация, ние вместо да задвижим двигателя на икономическия растеж, локомотива на обществото, което да донесе повече приходи, за да има всъщност пари за пенсии, за заплати, ние реално отклоняваме средствата за социални плащания, което не е лошо, но не случайно в бюджета е предвидено за три години дългът да нарасне със 17 млрд лв. номинално или пък с 6%, т.е. от 23% дълг към БВП да стигне 29%, което са нови 17 млрд", обърна внимание Ножаров.

Според него това обезсмисля някои от прогнозите в бюджета. Макроинкономистът отбеляза, че бюджетът трябва да бъде стратегически план: "В настоящия момент там са посочени някои екзогенни, т.е. геополитически събития, които могат да доведат до промяна на цените на петрола, на храните или на курс евро-щатски долар. Това са стандартни неща за един анализ, да формално са посочени. Но ако гледаме рисковете по същество, тези, които стоят между редовете, бих казал, че ако си остава акцент присъединяването на България към Еврозоната към 1 януари 2025 г., трябва да се търси фискална консолидация. И не просто като счетоводно уравняване между приходи и разходи, ами като рестриктивна фискална политика, какъвто трябва да бъде този бюджет. А то на практика имаме една експанзивна фискална политика в условията на силно забавена рестриктивна парична политика", добави още Щерьо Ножаров.