В оценката на въздействието на МРЗ по никакъв начин не беше направен анализ нито на ефекта на вдигането на минималната работна заплата върху отделните икономически дейности, нито върху отделните региони. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" макроинкономистът Щерьо Ножаров, преподавател в УНСС и икономически съветник на Българската стопанска камара.

Според него механизмът за определяне на МРЗ, който е въведен в момента, се нуждае от много сериозна трансформация: "Добрата новина е, че правителството го е разбрало, защото очевидно член 244 от Кодекса на труда е дефектен, това го осъзнават дори и синдикатите.

По думите му увеличавайки минималната работна заплата на 933 лева, тя ще се доближи до средната в редица отрасли: "В  селското, горското и рибното стопанство – 66%, води, канализация, отпадъци – 65%, строителство – 62%. Синдикатите и отделни представители на правителството казват "Да, така се преодоляла сивата икономика“, там така или иначе се получава повече. Но ако кажем, че така са преодолява сивата икономика, значи трябва да обвиним общините, че развиват сива икономика, защото в отрасъл "Води, канализация, отпадъци" -  кой е оператор на отрасъла? На ВиК дружествата са общините, като изключим София. Т.е. да не би да обвиняваме общините в сива икономика? Така излиза.

Следващото нещо: По региони. Видин – 72% от МРЗ ще бъде спрямо средната, в Кюстендил също 72%, Благоевград – 72%, Силистра – 71%, Хасково – 71, Смолян 70 и т.н. Много малко региони няма да се доближат, изключая София-град като столица, дори без София област, само там нещата са по-различни. Всичко това липсва в оценката на въздействието на постановлението на Министерския съвет. Изчел съм много внимателно документите, не е направен никакъв анализ", подчерта Ножаров.

Според него онованието за приемането на увеличението на МРЗ е един набързо приет текст преди избори, който противоречи на друг текст от националното законодателство: "Ратифицираната от България Конвенция 131 на Международното организация на труда, която е част от ООН, това е 3, буква Б. Ние нарушаваме тази конвенция, защото изцяло липсва договаряне на минималната работна заплата, след като вече се определя по формула, също така се използват несравними величини. Ние сравняваме брутна средна работна заплата с основна минимална работна заплата, което е абсурдно - да сравняваме несравни величини", отбеляза макроикономистът.

Той изброи и други пропуски, които не са приложени: "След това изключваме използването на медианната работна заплата като ориентир, което също е задължително. Изключваме и използването на производителността на труда като ориентир, което също е задължително по Конвенция 131 на Международната организация на труда член 3, буква Б. Така че се оказва, че имаме две противоречащи се в националното законодателство разпоредби, защото член 244 когато е правен, е трябвало да се съобрази с конвенцията, която ратифицирана преди него.

Той отделно противоречи на директивата, член 5 от директивата, за което българските работодатели АОБР е завела производство пред Европейската комисия, която в момента тече", обясни Ножаров.

Според него с конкретното увеличение на МРЗ със 153 лева по никакъв начин няма да бъде намалено неравенството, каквито твърдения има: "Първо, работещите на минимална работна заплата са много малка част от общото население, дори да вземем само тези, които работят, то една не малка част от тях са пенсионери, т.е. които са на минимална работна заплата, получават и минимална работна заплата и пенсия. А що се отнася до неравенството, то е по-скоро функция на останалите 80%, които са свързани със средната работна заплата, която в България не е ниска, дори спрямо съседните държави и скача също с доста високи темпове. Това, което дестимулира работещите, от една страна се твърди, че тях ги стимулира ръстът на минималната работна заплата да влязат на пазара на труда, но от друга страна ги дестимулира да се образоват, т.е. да повишават квалификацията си", коментира още икономическият съветник на БСК.