Само 20 на сто от потребителските разходи в България преминават през картови плащания. Далеч сме от страни като Швеция и Норвегия, където почти няма кеш, доста далеч сме дори от средноевропейското равнище, заяви пред БТА Красимира Райчева, мениджър на "Виза" (Visa) за България, по време на тридневния форум "Зелена седмица 2023" ("Green Week 2023") за зеления преход в страните от Централна и Източна Европа.

Райчева изтъкна ролята на дигиталните разплащания, които са в основата на бизнеса на компанията, за намаляване на дела на сивата икономика, за увеличаване на събираемостта на приходите в държавата, както и за устойчивото развитие на обществото. По проучване на "Ей Ти Кърни" всеки 10 процента увеличение на дигиталните разплащания намаляват сивата икономика с 4 на сто, посочи Красимира Райчева.

Тя подчерта, че ковидCOVID годините са стимулирали дигитализацията и клиентите все повече се ориентират да плащат по безналичен начин. Катализатор на този процес е бил и проектът за стартиране на картови разплащания в софийския градски транспорт, който компанията е осъществила съвместно с Центъра за градска мобилност, Столична община и клиентите. 

В България на 1000 души от населението се падат 16 терминала за разплащане, докато средно в Европа е 33 терминала на 1000 души, каза Райчева.

Тя напомни, че миналата година компанията е започнала програма "България без брой", с която се стимулира в малкия и среден бизнес все повече да навлизат дигиталните разплащания. Други добри практики са свързани с внедряването на карти от биоразградими материали. Освен това все повече стават клиентите, търсещи устойчивост, като чрез приложенията си в мобилните устройства могат да отчитат въглеродния отпечатък на всяко разплащане.

Красимира Райчева предложи ускорено разглеждане от Народното събрание на промените в Закона за ограничаване на плащанията в брой от сегашните 10 000 лева - на 5000 лева. Тя препоръча освен това държавата да осигури възможност навсякъде да може да се плаща и с карти, както това става в страните около България.