Социалната поносимост на цената на ВиК услугите да бъдат определени в Закона за ВиК, а не от Комисията за регулиране на ВиК услугите. Това предлагат от Националното сдружение на общините в България в становище по Закона за ВиК.

Социална поносимост на цената следва по прозрачен и категоричен начин да гарантира по-справедливото ѝ заплащане в зависимост от това кой колко потребява и поради тази причина единствено законодателя трябва да определи какво се включва в това определение. Обръщаме внимание, че средният месечен доход на домакинствата в големите областни градове е в пъти по-висок от средния месечен доход на домакинствата в малките населени места и общини от същите тези области.

Предвид че по-голямата част от домакинствата са в големите областни градове, съответно и средния месечен доход за едно домакинство за тази област ще бъде по-висок. Т.е. от една страна жителите на малките населени места и общини ще плащат цени за водоснабдителни и канализационни услуги за съоръжения, които те изобщо не използват (като помпени и пречиствателни станции) съгласно единната цена по чл. 31, а от друга страна показателят за социална поносимост много вероятно е да не отговаря на техния реален стандарт на живот, посочват от сдружението.

Според тях като се вземат под внимание тези два компонента, ще се окаже, че част от потребители ще заплащат ненужно високи цени за предоставяните им ВиК услуги. Именно поради тази причини част от общинските съвети и кметовете на общини в страната отказаха да включат управляваните от тях общински ВиК активи в досега съществуващите ВиК асоциации на областно равнище – за да избегнат заплащането на ненужно, а и несправедливо високи цени от техните граждани.

Поради тази причина в чл. 31 е необходимо да се създаде механизъм, който да отчита различните начини на предоставяне на ВиК услугите на крайните потребители, пише Pariteni.bg. Така предложения модел в настоящия проект на закона ще засегне жителите на районите с по-ниски доходи и по-нисък стандарт на живот и идеята, заложена по този начин в проекта на закона, за социална поносимост, е нереализуема, се казва в становището.

От НСОРБ критикуват и други предложения в законопроекта. За пореден път е заложено като централен момент в закона предложението за задължително законово окрупняването на ВиК сектора, което е абсолютно неприемливо за местната власт. В предходните години централната власт застъпваше твърдението, че окрупняването на ВиК сектора е политика, наложена на България от органите на Европейския съюз, преди всичко Европейската комисия.

След направени запитвания от страна на българските общини и български евродепутати се установи, че окрупняването и създаването на ВиК асоциации са политики, заложени от централите държавни органи на България и управляващите органи по оперативните програми при разработването им. Така вече ясно се разбира, че окрупняването на ВиК сектора не е политика, която да ни е наложена "отвън", а вътрешна политика (на МРРБ и Министерски съвет), която в годините се опитва да бъде наложена на българските общини, пише в становището.

Относно такса достъп, която предвижда Законът за ВиК, от сдружението питат защо за услугата "доставка на вода за питейно-битови цели" цената не може да се определя диференцирано за групи потребители в зависимост от технологията на добиване и доставяне на водата? Ценообразуването с отчитане технологията на добиване и доставяне на водата отразява в пълна степен възможностите, които дава чл. 9 от Рамковата директива за водите, а именно да се вземат предвид социалните, екологични и икономически последствия от възвръщаемостта, както и географските и климатични условия на засегнатите области или област.

С други думи ценообразуването за потребителите и на база технологията на добиване и доставяне на водата не противоречи на действащото европейско законодателство, а дори напротив – работи в посока на неговото най-адекватно прилагане, отчитайки икономическите последствия и географски и климатични условия на чувствителни територии, каквито са планинските и полупланинските такива с изградени системи за гравитачно водоснабдяване.

Технологията за добиване и доставяне на вода в тези водоснабдителни системи е на помпажен или гравитачен принцип, като често включва и двата варианта, различни за всяко от населените места в отделните части от водоснабдителната система. При липса на свързаност на мрежата за водоснабдяване е недопустимо да има единна цена за потребителите, в смисъла в който тя се разбира в предлагания проект. Това противоречи освен на Рамковата директива за водите и на основните пазарни и икономически принципи, посочват от НСОРБ.

Те допълват, че във високопланинските населени места водата пристига на гравитачен принцип, т.е. не се използват допълнителни инсталации и съоръжения. В малките населени места не се използват пречиствателни инсталации, защото просто не са необходими.

Съобразно разпоредбите на изготвения проект обаче, всички населени места в една област ще бъдат обединени в една обособена територия, която пък от своя страна ще бъде обслужвана от един ВиК оператор. Този оператор ще предоставя услуги по водоснабдяване и канализация на всичките си потребители на територията на цялата област на цени, определени от Комисията за регулиране на ВиК услугите (новообразуван орган).

Комисията пък от своя страна ще определя цените чрез определяне на горна граница или на приходи и норми на възвръщаемост, като ще се отчитат и единните показатели за ефективност на ВиК операторите, изискванията за бъдещи капиталови разходи, както и показатели за финансова стабилност.