Щетите за околната среда, причинени от петролния разлив, ще бъдат сериозни

Не се очаква Българското Черноморие да бъде засегнато

Понастоящем не се наблюдава изменение на обстановката, предизвикана от петролния разлив край Керченския проток.

По данни на Центъра за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров“ все още не са налични актуални сателитни изображения на пострадалия район поради плътната облачна покривка.

Центърът за интегрирано управление и мониторинг на бреговата зона на ВВМУ "Н. Й. Вапцаров“ представи на МОСВ данни за извършените симулации за прогнозиране на движението и разпространението на разливите до 25 декември 2024 г. включително, чрез използване на прогнозни данни за морските течения на Коперник.

Анализът показва, че морските течния в повърхностния слой в акваторията на инцидентите устойчиво ще пренасят нефтените замърсявания в посока Север, като на практика ще ги задържат в акваторията на Керченски пролив, като част от тях могат да попаднат и в акваторията на Азовско море.

"Резултатът и от модела на НИМХ е сходен - в много кратък интервал след изпускането на петрола той се отнася до бреговете на Керченския пролив, като част от него продължава на Север в Азовско море“, коментира Васко Гълъбов от НИМХ.

Резултат от симулация на НИМХ за период от 24 денонощия, направена не при реалния разлив, а при предположение, че петролът се е излял в Черно море, южно от Керченския пролив. Понеже периодът е по-дълъг от този, за който са налични прогнози на вятър и други метеорологични параметри, са използвани средни стойности за декември - януари на ветрове и течения. При този вариант симулацията не е прогноза, а възможен най-лош сценарий. В този сценарий няма пренос на замърсител западно от полуостров Крим в период от 24 часа след инцидента. За значително по-дълги периоди следва и да се има предвид, че петролът ще претърпи физикохимични изменения в резултат на контакта с водата (т.нар. деградация), която с времето води до потъването му.

Очаква се през следващите дни, при облитането от сателитите Sentinel-1, Sentinel-2 и Sentinel-3 да е възможно проследяване на реалното разпространение на петролния разлив.