Проучвания на Агенция по заетостта показват, че се търсят машинни оператори и шивачи. От 20-те най-търсени специалисти за 15 има почти никакъв прием в професионалното образование - заварчик, шлосер, например. Това каза Зорница Славова, автор на доклад по темата от Института за пазарна икономика, в “Денят на Фокус" по Радио "Фокус". “Болногледач също ще бъде изключително търсена длъжност, но професионалното образование в момента няма прием за нея", добави експертът.

“Работодателите имат нужда от такива кадри, но професионалното образование сега произвежда готвачи, програмисти и електротехници. Наистина, изкуственият интелект е предизвикателство пред този тип професии, но са необходими специалисти по тях на българския трудов пазар в момента", отчете Славова.

“Има необходимост от по-широко и по-техническо образование. Има над 250 специалности с над 600 професии в професионалното образование, като този сектор е нужно да се окрупни, защото дава твърде тясна специализация и това затруднява реализацията. За да обучаваш ученици, трябва да осигуриш практическо обучение чрез работодател", добави Славова.

“В професионалното образование има нужда от техника и база, трудно е за гимназиите да се преориентират бързо, защото вече са закупили машини и мудно реагира системата на потребностите на работодателите. Изумително е, че никой не следи как и дали се реализират кадрите и по това да прецени дали да се продължи предлагането на дадена специалност в образованието или не", сподели експертът.

“Много се говори за развитието на секторите с висока добавена стойност, има ръст на приема в IT сферата, а извън София и Варна индустрията е всъщност движещата икономическа сила", обясни Зорница Славова. В голяма част от страната именно индустрията осигурява заетост и доходи. “В Кюстендил и Смолян има засилен прием на IT специалности в професионалните училища, въпреки че в тези райони няма такова търсене на пазара на труда. Кадрите, излезли от тези паралелки, или ще се преместят от тези райони, за да намерят работа, или ще се занимават със съвсем друга дейност, ако решат да останат в областите", каза още Славова. Ето как се получава тенденцията да работим не това, за което сме се обучавали, обясни експертът.