Основните индекси в САЩ влязоха в територия на корекция, отчитайки около 10% спад от пиковите стойности. Ключови измерители преди корекцията сочат за надценен пазар. В момента едва ли ставаме свидетели на фундаментално недоверие на инвеститорите към САЩ, но митата, наложени от президента Доналд Тръмп, внасят голяма несигурност на пазарите. Различни институции ревизираха прогнозите си за ръст на БВП на северноамериканската страна, като вече колективното мнение е за ръст около 1,7%, това коментира Боян Иванчев пред телевизия BLOOMBERG

Напоследък се появиха опасения и за предстояща рецесия в САЩ. Събеседникът обясни, че в момента много държави в Европа са в стагнация, а най-голямата икономика на ЕС Германия е в рецесия. Ако САЩ се присъединят към тази група, не би внесло голяма турбуленция. Дори и САЩ да изпаднат в рецесия, Иванчев не очаква тя да е дълбока.

Не малка част от капиталите, които се изтеглят от американските пазари, се насочват към европейските. Бенчмарк индексът в Германия DAX се е повишил с около 15% от началото на годината. Тази тенденция води със себе си и нуждата от превалутиране от долар към евро, което обяснява и доброто представяне на единната валута. Гостът обясни, че въпреки големите средства, които се очаква да се налеят в отбрана в ЕС, то ще видим реален ефект върху икономиката най-рано след половин година.

На този фон българската икономика се справя добре, движена от вътрешното търсене и кредитната експанзия. Голямото потребление на кредити води със себе си някои рискове. Гостът обясни, че в условия на кредитна експанзия след първокласните ипотечни кредити се преминава във второстепенни и рискови заеми. В страната рисковите заеми най-често се държат от отделни граждани или семейства, които придобиват апартамент със 100% кредитен ресурс, комбинирайки ипотечен кредит с възможно най-малко самоучастие и потребителски кредит, който да покрие самоучастието.

"Покрай добрите получатели на кредити, влязоха и рискови получатели на ипотеки. Това са семейства, които имат разполагаем доход, от който над 50% отива за погасяване. При хипотезата, че един от тях загуби работата си, те дефолтират директно.“

Иванчев смята, че има възможност да се стигне до дефолтиране на ипотечни кредити, но вярва, че банките са предвидили този сценарии. В такава ситуация банките биха направили така наречените вечни ипотеки, при които заемите от 25-30 годишни ще станат около 100 годишни. Така кредиторите ще се превърнат в най-големите собственици на жилища в страната. Но дори и резултатът да не е катастрофален, той не оправдава липсата на по-ранна намеса от страна на БНБ.

Ипотечните задължения на българите се равняват на около 26 млрд. лева, а потребителските на около 20 млрд. Според данните всеки седми българин разполага с ипотека, а всеки четвърти изплаща потребителски кредит. Също така близо 50 000 души под 35 годишна възраст имат просрочени бързи кредити. Има компании за бързи кредити, които отчитат нива от 30% на лоши кредити за миналата година, което е изключително високо ниво.