В сряда сутрин в Северна Индонезия, земетресение с магнитуд 6.1 удари северните области на остров Сулавеси (Целебес, португалски), мити от водите на Молукско море. Земетръсният източник е локализиран в Молукско море на дълбочина от около 10 км и на около 45 км югоизточно от полуостров Манахаса, подрайон Тутуян, провинция Северен Сулавеси (последната информация е от Националната метеорологична агенция на Индонезия). Това съобщава за "Фокус“ Румяна Главчева, експерт-сеизмолог, дописен член на БАНИ, дългогодишен ръководител на секция "Сеизмология" в Геофизичен институт (дн. НИГГГ-БАН).

Малката дълбочина на огнището и сложната обстановка на разностранен натиск от движенията на тектонски мегаплочи са обусловили твърде голяма сеизмична активност в региона. През изминалите 35 часа от главния трус, в същото огнище са локализирани освен земетресението с магнитуд 6.1, общо 63 сеизмични събития в магнитуден интервал 2.6-5.1. Двата афтершока с максимална сила, съответстваща на магнитуди 5.0 и 5.1, се случват 10 и около 14 чáса след основното земетресение.

Слаби сътресения започват да се усещат в Северен Сулавеси при земетресения с магнитуд 4.0. Това означава, че досега са усетени поне 19 от вторичните трусове. При главния трус неразрушителни сътресения са причинени в крайбрежните райони на Северен Сулавеси, като леки въздействия достигат на югозапад земите на Централен Сулавеси (Сулавеси Тенга). Манадо (близо 460 хил. ж.) – столичният град на провинцията, разположена най-близо до земетръсното огнище, се намира на 120-130 км отстояние от източника и преживява ниска интензивност (III, III-IV степен).

От неделя, 23 февруари, настъпва известна активизация в бъдещото сеизмично огнище. Така, земетресението с магнитуд 6.1 се предшества от няколко труса с магнитуди между 3 и 4. Около едно денонощие преди това земетресение, същото огнище произвежда трус с магнитуд 4.2.

Молукско море е междуостровно море на Тихия океан. То е значително сеизмоактивно (информация за катастрофални земетресения през първата четвърт на 21 век могат да се проследят в Евроком-предаване), което произтича от това, че самото море е микроплоча, подпъхваща се в две посоки – едната в посока на Евразийската плоча на запад, а другата в посока на плочата на Филипинско море. Глобално, регионът е граничен на относително движение между Австралийската и Тихоокеанската плочи, където се извършват твърде активни придвижвания - ежегодно между 10 и 11 сантиметра в запад-северозападна посока и със скорост около 8 см/год под влияние натиска от юг на Австралийската плоча.