Историческото ни минало не може да бъде променено от конюнктурата и контекста на съвременни събития. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" историкът и преподавател в Пловдивския университет гл. ас. д-р Самуил Шивачев.

"138 години след Съединението отново си говорим, че трябва да се обединим, че трябва да имаме една национална цел и национална идея. Аз не виждам по-голяма национална цел и идея от това България да върви напред и да бъде добре. И в тази си цел това не трябва да бъде в зависимост от една или друга външнополитическа ориентация. Нашите предци ясно показаха преди 138 години, че те не се съобразяват с никоя велика сила, че те не се интересуват от никакви външнополитически конфигурации и ориентация на който и да било. И 138 години по-късно мисля, че ние много сме отстъпили от тези завети", коментира историкът.

По думите му един себеуважаващ се народ няма да позволи на неговите национални празници да се противопоставят един на друг: "Не знам защо трябва да противопоставяме празниците си. Началото на нашата модерна държава се полага на 3 март по нов стил, 19 февруари стар стил, 1878 г. В следствие на този договор, който е подписан тогава, започва да функционира нашата държава. Да, Берлинският конгрес разцепи България на пет части.

Затова имаме Деня на нашето обединение, на нашето съединение. Това е първата основна задача, която си поставят нашите деди след Освобождението, при създаването на новата държава – първо да обединим двете части на България. И затова мотото "Съединението прави силата“, както казва Стамболов, "а силата прави независимостта“ – именно затова имаме тази триада от празници – Деня на Освобождението, Деня на Съединението и Деня на Независимостта.

Не знам защо трябва да противопоставяме, да издигаме или да си мислим, че един празник е по-маловажен от друг. Само да кажа, че в историята нямаме такива елементи, които на някои политици им се иска да правят", обясни д-р Самуил Шивачев.