На 23 декември 2021 г. прокурор в Софийска градска прокуратура (СГП) е постановил отказ от образуване на досъдебно производство по чл. 213, ал. 1 от НПК за разпространяване на фалшива новина относно прилагане на ваксини с изтекъл срок на годност поради обективна несъставомерност на деянието. Това съобщиха от пресцентъра на прокуратурата. Преписката е образувана в СГП по сигнал на бившия служебен министър на здравеопазването Стойчо Кацаров срещу Бойко Борисов с оглед данни за престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК. Повод за сигнала са били следните изявления на Бойко Борисов пред медии: "Днес какво направиха – имунизират населението с ваксини с изтекъл срок на годност – Пфайзер. До 30 септември им е срокът на годност. Удължили го били, но ролята на една ваксина е да бъде безопасна и да е ефикасна“.

По сигнала е била разпоредена незабавна проверка на основание и по реда на чл. 145, ал. 1, т. 2 от ЗСВ.

Отделно в СГП е постъпил и сигнал от ГД "Боец“ със същия предмет, както и друг сигнал отново със същия предмет, който е бил подаден до Районна прокуратура - Благоевград, Териториално отделение - Сандански. И двата сигнала са били приобщени към преписката на СГП.

В хода на проверката са били предприети и извършени от наблюдаващия прокурор редица действия, свързани с правилното установяване на обстоятелствата по случая, включително са били изискани и получени справки относно доставките на ваксини и техния срок на годност, справки от всички регионални здравни инспекции в страната относно изпращането и получаването на ваксини във всички областни градове и др.

Според наблюдаващия прокурор действително е било установено, че 4 броя партиди на доставени ваксини със срок на годност до 30 септември 2021 г. са били изпратени в цялата страна. Съгласно официално съобщение на Министерство на здравеопазването: "На 10 септември 2021 г. след извършена оценка от Европейската агенция по лекарствата в ЕС беше одобрен нов срок на годност на ваксината на Пфайзер при условия на съхранение при свръхниска температура. Срокът на годност за замразен флакон е удължен от 6 на 9 месеца.“

След анализ на събраните данни прокурор в СГП е приел, че цитираните по-горе изявления на Бойко Борисов не осъществяват състав на престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК. Този текст предвижда възникването на наказателна отговорност при предаване по радио, телефон или по друг начин на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога. Обект на защитаваните обществени отношения са общественият ред и спокойствие, т.е. за да бъде едно деяние престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК, същото следва да е насочено към нарушаване на тези защитавани от закона блага.

Изразите на Бойко Борисов, цитирани по-горе, не представляват по съществото си заблуждаващи знаци за тревога по смисъла на чл. 326, ал. 1 от НК.

Този извод СГП мотивира с актуална съдебна практика по сходни казуси, а именно: Решение без номер по в. н. ч. д. № 5257 по описа за 2016 г. на СГС и Решение № 87 от 03.08.2021 г. по в. а. н. д. № 1862/21 г. на СГС. Накратко, според цитираната съдебна практика "знакът“ за опасност по смисъла на чл. 326, ал. 1 от НК винаги е еднозначен и сочи за ясно дефинирана опасност. Тази опасност трябва да е конкретна, т. е. да съдържа твърдения за настъпили факти (за случили се в действителност събития, които са съществуващи и обективно проверени), а не съждения, оценки, субективни тълкувания и т. н., свързани с възприемането на дадено събитие от страна на подаващия информацията и възможните му последици в обществения живот.

Така СГП е приела, че изказването на Бойко Борисов пред медии, дало повод за сигнала, е довело до информираност и обществена дискусия по значим проблем – сроковете на ваксината, които се удължават само с решение на Световната здравна организация.

Поради това СГП е приела, че цитираните изявления, които са били верни, не са насочени към накърняване на установените в Република България обществен ред и спокойствие и поради това от обективна страна тези изявления не изпълват състава на престъплението по чл. 326, ал. 1 от НК.

Постановлението на СГП за отказ от образуване на досъдебно производство подлежи на обжалване пред Апелативна прокуратура-София на основание чл. 213, ал. 1 от НПК.