СДС иска оставките на Калина Константинова и Мариана Тошева
© Агенция "Фокус" Екатерина Пано
Още през месец март в парламента СДС изрази загриженост за бъдещето на украинските бежанци и припомни, че в началото на миналия век младата българска държава приюти няколкостотин хиляди бежанци, и въпреки всичко се справи. Оземли ги и с по 50 дка. - толкова е била средната земя, притежавана от българите тогава. България винаги е откликвала в такива моменти е подавала ръка на хора, които са в нужда и се надявахме, че в ХХI век, като част европейската общност, и подпомогнати от нея, ще се справим.
За огромно съжаление това не се случи. Вицепремиерът Калина Константинова олицетвори в най-голяма степен хаоса и невъзможността за решаване на кризи и проблеми от настоящата власт.
Украинските бежанци, майки с деца, възрастни и болни хора, бяха "респектирани“ от жена в черно, представляваща най-високите етажи на българската държава, която им подготвя извозване с влакове към буферни центрове с "базови условия“.
Тънката червена линия на цялото изказване беше обвинение към украинските бежанци, че капризничат и не искат да се пренесат от нормалните човешки условия в центровете за временно пребиваващи мигранти.
Големият въпрос е защо вицепремиерът Константинова и подопечната й Агенция за бежанците, не са предвидили какво ще се случи с настъпването на активния летен сезон и освобождаването на морските бази от украинските бежанци. Не може такъв проблем да се решава в последния момент, без план и яснота, без предвидени варианти за преместването на хората в подобни условия в бази в планинските курорти, които са в близост до населени места с медицинско обслужване. Подобно безхаберие е престъпно в кризисна ситуация. Проблемите няма да се решават от само себе си, а изискват адекватност, подготовка и ясен разчет на възможностите. Действия, очевидно непосилни за Калина Константинова и председателя на Агенцията за бежанците Мариана Тошева.
Съюзът на демократичните сили настоява за незабавните оставки на Калина Константинова и Мариана Тошева. Позициите,които заемат, изискват не само управленски умения и компетентност, но и съпричастност към проблемите на хората в нужда. Очевидно те не притежават нищо от тези качества.
Умението да управляваш е умението да предвиждаш, а не да оставяш кризите да те залят и да ги решаваш не с мъдрост, а със сила.