Българската икономика отдавна има нужда от повече инвестиции, най-общо казано - както вътрешни, така и външни инвестиции, както частни, така и публични инвестиции. Това каза Румен Гълъбинов – икономист и финансист, експерт по застрахователен и рисков мениджмънт, в интервю за предаването "Софийска трибуна“ – продукция на БСП-София, която се излъчва по Радио "Фокус“.



Той посочи, че едно от предизвикателствата тази година е дали ще могат да бъдат привлечени повече инвестиции и дали ще бъде постигнат заложения растеж на БВП – 4,8%.



Като друго основно предизвикателство Румен Гълъбинов отбеляза инфлацията заради увеличаващите се цени: Виждаме, че дори и сега, от началото на тази година, може би за първото тримесечие тенденцията на увеличаващи се цени ще се запази и вероятно пак ще отчетем сравнително висока инфлация. Но надяваме се към средата на тази година, с преминаването вече на зимния сезон и от пролетта, да се поуспокоят цените на енергоносителите, откъдето съответно да дойде и едно стабилизиране на цените и на другите стоки и услуги, потребителски, така че от втората половина на тази година да можем да имаме и сравнително по-ниска инфлация. Тя е заложена на годишна база за 2022 г. да бъде съответно 5,6%“.



Той поясни, че високата инфлация в момента е световен феномен.



"Еврозоната отчете също висока инфлация – 5% за миналата година. В САЩ отчетоха също доста висока инфлация, невиждана от доста време, Германия – също. Така че усилията са общи, ако мога да кажа, на глобални ниво за успокояване на цените. И разбира се, тази инфлация в голяма степен дойде най-вече от цените на енергията в различните й видове - цените на петрола, цените на природния газ – това, което се получи, цените на електроенергия, включително на общоевропейския електроенергиен пазар, вдигането на цените на тока. Така че от там по веригата вече се натрупва и т.нар. индустриална инфлация, която е в промишлените стоки, откъдето пък се пренася постепенно в потребителските стоки и става потребителска инфлация на ниво стоки в магазините. И затова аз казвам, че тази тенденция в общи линии е силно инерционна, т.е. ние не можем да очакваме просто инфлацията един ден да спре. Тя продължава все още и надеждите са свързани с това, че след зимния сезон ще се поуспокоят цените на енергията глобално. Включително и с медицинската картина да се поуспокоят нещата, свързани с разпространението на КОВИД и да нямаме следващи сериозни вълни на заболяването, да нямаме локдауни, заради които да спира икономиката - частично или изцяло, да нямаме толкова увеличени разходи в здравните системи на различните държави – включително и в България така се получи. И вече това нещо да благоприятства и намалението на инфлацията“, добави Гълъбинов.



По думите му бюджетът за тази година е амбициозен откъм заложени инвестиционни разходи във връзка с големи национални проекти, включително и по линия усвояване на средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, както и по оперативните програми от Европейския съюз.



"В Европейския съюз има няколко подхода за определяне на минимална работна заплата – там, където има такава в държавите от Европейския съюз, а в повечето има, се прилага или да бъде 50% от средната или 60% от медианната заплата. Така че в България, ако изходим от това правило, увеличението на минималната заплата сега на 710 лева има накъде още да отиде нагоре. Но всичко зависи и от моментните възможности на бюджета и на нашата икономика - дали може да си позволи по-голямо увеличение. В този смисъл, знаем, че има и увеличения, предвидени и на минималната пенсия, откъдето ще дойдат и увеличения на социалните плащания също“, каза още Румен Гълъбнов.



Той определи бюджета като социално по-щедър в сравнение с предходни години.



Според икономиста трябва да бъде предприета по-смела данъчна политика, за да могат българските граждани да бъдат облекчени от рекордното поскъпване на стоки, услуги и електроенергия.



"Държавата може да му помогне, може да помогне на всички нас, данъкоплатците, с една малко по-смела данъчна политика, свързана например с намаление на някои данъци и най-вече на данък "Добавена стойност“ (ДДС). Ако се опитаме да намалим ДДС например за храните в България, в магазините. В повечето европейски държави ДДС на храните се движи между 3 и 10%. При нас все още е 20% ДДС на храните в магазините. Също на лекарствата. В съседни на нас държави – примерно в Гърция, ДДС на лекарствата е 5%. В Румъния също е по-ниско – 9% е ДДС на лекарствата. Т.е. да се опитаме там като държава да повлияе, по някакъв начин да подпомогне хората все пак в тяхното потребление. И друго нещо, което може да се направи, е това, което правят други европейски държави, свързано с цените на електроенергията и цените на природния газ. Примерно в Чехия, в Испания, в други държави се възприема подход за намаление на ДДС да кажем на половина за сметките за електроенергия за определено време, временно – примерно за отоплителния сезон или за между 3 и 6 месеца. Намаление също на ДДС за природния газ, за сметките от природен газ. Това са все неща, които са във възможностите на държавата – с данъчна политика да влияе съответно на потреблението, да повлияе на ценообразуването, крайното, потребителското, и от там да облекчи потребителите, данъкоплатците да не усещат толкова тежко шока от тези увеличени цени.“, каза още той



Румен Гълъбинов определи демографията като основно предизвикателство, с което трябва да се справи държавата ни. По думите му неблагоприятното развитие на демографията прави по-трудно привличането на инвестиции и инвеститори.

"България не може да остане изолирана от международните цени на петрола, природния газ и електроенергията. Ето например това са и външни фактори, които влияят върху ситуацията в България, освен, разбира се, и вътрешните. Една голяма част от тази инфлация, за която говорим, тя е привнесена инфлация, т.е. това е инфлация, която е влязла с потребителски стоки, които ние внасяме. А ние все повече внасяме стоки за широко потребление, включително и храни все повече внасяме. Примерно внасяме от европеистиките държави доста, така че инфлацията, която е в другите европейски държави, се пренася и тук като цени от вносните стоки. Друг един фактор, който ни засяга – мисля, че може би не толкова пряко, по-скоро косвено – това са и геополитически развития, които се получават в нашия регион. Визирам Черноморския район с назряващи конфликти, знаем, между Украйна и Русия. Друг един фактор, който би могъл по някакъв начин да ни смущава, това е демографската ситуация в България. България все още продължава да намалява ускорено откъм население. Освен това отчетохме и някои печални рекорди, такива на смъртност – по причина, разбира се, и на пандемията, но и по други причини също. И когато имаме такова неблагоприятно развитие на демографията, става още по-трудно привличането на инвестиции и инвеститори. Човешкият фактор - като хора за работа, квалифицирани, персонал и т.н. – е един от най-важните при взимането на решение на който и да е инвеститор да дойде и да инвестира тук. И това е много важен въпрос, който трябва да решаваме: да обърнем тренда на нашата демография, да се стабилизираме като население, да не продължаваме толкова ускорено да губим хора. Защото една част от хората ги губим поради приключване на техния жизнен цикъл, но друга част от хората губим от България поради изходяща такава миграция – хора, които продължават да заминават за чужбина, да търсят своята реализация извън България като работа и като живот. Ние трябва да се опитаме да си задържим населението, да го увеличим, за да имаме достатъчно човешки фактор, достатъчно кадри, които да могат да работят в икономиката. Това също важи и за социалните системи – да има достатъчно хора, които да поддържат социалните системи, като плащане на социални и осигурителни вноски в тях и също така и за плащането, разбира се, и на данъците към държавата, от които да се издържа нашата държава като собствени приходи. Така че това също е голямо предизвикателство пред българската икономика – демографията“, коментира още финансистът.



Румен Гълъбинов направи и прогноза в дългосрочен план на финансовата ситуация у нас: "Мисля, че към момента финансовата, фискалната позиция на България е стабилна. Ние имаме добър кредитен рейтинг – ВВВ+, от международните кредитни агенции, рейтингови агенции, което ни дава основание да смятаме, че сме в сравнително добра финансова кондиция. Освен това като съотношение на дълга държавно управление към брутния вътрешен продукт ние имаме доста под 30%. Може би ние сме държавата, останала единствена в Европейския съюз с такъв добър показател, въпреки кризата. И другото, което в крайна сметка ни дава предимство – че България получи покана за членство в Еврозоната, да станем пълноправен член на Еврозоната в един обозрим период от примерно три години напред. И съвсем наскоро получихме потвърждение от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), която каза, че започва преговори с нас по присъединяване на България към тази най-голяма икономическа организация в света. Така че това са позитивни новини, от които ние би следвало да можем да се възползваме в следващите години“.