"Моята страна е изправена пред най-страшния изход, до който може да доведе езикът на омразата. В Украйна се води най-голямата война в Европа след Втората световна война“, заяви пред участниците в Международната конференция "STOP HATE SPEECH“ Сергей Костенко, административен ръководител на прокуратурата в Одеса. Това предадоха от пресцентъра на Прокуртурата на Република България.

Той обърна внимание на нуждата от усъвършенстването на международноправния механизъм за преследване на престъпления, свързани с пропагандиране на воденето на агресивна война, призиви за геноцид и разпалване на вражда към други националности.

"Геноцидът предвижда не само убийства на хора, но и създаването на условия за тяхното пълно или частично унищожение. Руските войски в момента възнамеряват да оставят украинците без основните блага на цивилизация - вода, светлина, топлина“, заяви Костенко. Той призова всички да се обединят, за да помогнат на Украйна. "Моля ви не само заради украинския народ, но и заради бъдещето на нашите деца“, каза още административният ръководител на прокуратурата в Одеса.

Мено Еттема, съ-секретар на бившия Комитет на експертите по Борба с езика на омразата към Съвета на Европа подчерта, че езикът на омразата има пагубен ефект най-вече върху малцинствени и уязвими групи в обществото. "Под заплаха са и различни професии. Различните групи не само са изправени пред все повече език на омразата, но и пред бариери за постигане на справедливостта“, каза Мено Еттема в хода на втория панел от Международната конференция "STOP HATE SPEECH“ на тема "Защита правата и свободите на гражданите – върховенство на правото - път към гарантиране на фундаменталните права на човека“.

"Расизмът срещу малцинствените групи се е увеличил и социалното разделение е още по-дълбоко, което пречи на интегрирането и приобщаването в обществата“, предупреди Еттема. Той обясни, че това може да доведе и до радикализация сред малцинствените групи и техните членове. "Важното е жертвите да се научат как да се справят с травмите“, допълни още Мено Еттема.

Маркус Хартман - ръководител на прокуратурата в Кьолн, директор на Централния отдел за киберпрестъпления на Северен Рейн Вестфалия, Федерална република Германия, запозна участниците с германския опит в борбата с престъпления от омраза в дигитална среда. Той обърна внимание, че прокуратурата не преследва мненията, а престъпленията. "Ако някой кмет или политик бъде нападнат в интернет, той трябва да бъде защитен от закона и правоприлагащите органи“, посочи Маркус Хартман и добави: "Никое засегнато лице не трябва да има бариери от достъп до закрила“.

Нида Грунскене, главен прокурор на Република Литва, изтъкна спецификите в законодателството и работата на прокуратурата в нейната страна. Тя посочи, че отрицателното влияние на езика на омразата през последните години в Литва се е

увеличило, тъй като хората са прекарвали повече време в онлайн пространството по време на локдауна заради COVID-19. Отражение са дали и дебатите, свързани с ЛГБТИ общността и ратификацията на Истанбулската конвенция. Грускене обясни, че все повече досъдебни производства за език на омразата са започнали за престъпления на база сексуална ориентация. След началото на войната в Украйна са се увеличили и престъпленията от омраза на база раса и националност.

Презентация на тема "Наказателно преследване на престъпления от омраза/реч на омразата в Словакия“ изнесе д.ю.н. Томаш Хонц, прокурор от Главната прокуратура на Словакия. Той говори за словашкия опит и повишените усилия в сферата на съдебното преследване на екстремизма и речта на омразата, особено в социалните мрежи, социалния и политическия живот. В изказването си Хонц даде пример с постигнати от специалната прокуратура на Словакия осъдителни присъди за двама депутати за това, че разпространяват екстремистка реч на омразата. Томаш Хонц подчерта, че "спиралата на омразата не приключва“, но Словакия ще продължи да повишава усилията си в сферата на съдебното преследване на престъпленията от омраза.

Главният прокурор на прокуратура на Словения Драго Шкета представи накратко предизвикателствата пред прокуратурата в неговата страна относно свободата на изразяване и нейните ограничения, част от разпоредбите в местното законодателство и най-важните промени с цел ефективност в работата. Той обясни, че е създадена работна група по въпросите на езика на омразата към Върховната прокуратура, която е разширила сферата на дейността си през март 2021 г.

"Ключовият въпрос е къде е границата между свободата на изразяване и къде започва речта на омразата?“, заяви Тамара Мирович, заместник главен прокурор на Сърбия - отговорът е от ключово значение за прокурорите и за съдилищата в случаите, в които речта на омразата е елемент от престъпление“. Тамара Мирович сподели сръбския опит по отношение на престъпленията от омраза. В Сърбия от 2018 г. във всяка прокуратура има прокурор, който осъществява контакт между жертвата и полицая по делото и улеснява връзката между жертвата и специални организации на гражданското общество, които ги подкрепят.

Стилянос Биос, съдия - национален експерт към звеното за борба с тероризма в "Евроджъст“, обоснова необходимостта от международно сътрудничество в противодействието на престъпленията от омраза с аргумента, че те са трансгранични. Той подчерта ролята на "Евроджъст" при осъществяването на спешна подкрепа в случаите на Европейска заповед за арест и молби за правна защита, както и при работата на съвместните екипи.

Лекторите изказаха специални благодарности на главния прокурор на Република България Иван Гешев за домакинството на международния форум, посветен на юридическия отговор срещу престъпленията от омраза в Европа.