Ръководителят на българските доброволци в Турция: Ще запомня благодарността на хората, а не голямото бедствие
©
По думите му хората там все ден са ходели на местата, където са им къщи, блокове и т.н., и просто стоят и чакат.
"Когато дойде спасителен екип, те започват да гледат с една такава надежда, че ти можеш да кажеш примерно, че там някъде под руините има някой, който все още е жив, или пък да направиш така, че те да стигнат до тялото на някой техен близък, който да погребат. И в двата случая хората бяха много благодарни. Т.е. дори когато ти им кажеш "Обследвахме сградата", но нищо не е намерено, те въпреки всичко бяха благодарни за това, че може би един вид им даваме един завършек на цялото нещо", допълни той.
Той посочи, че една от трудностите, пред която са били изправени, са били ниските температури и това, че техният лагер е бил направен с тяхна лична екипировка, палатки, които на всеки един от тях му се полага.
"Тук огромна помощ ни оказа един от нашите приятели, който ни предостави автобус с легла, който дойде един ден по-късно, и всъщност там хората можеха, т.е. шест човека можеха да спят там на топло, особено примерно нощната смяна, която работи, тъй като ние работехме на 24-часов сменен режим, постоянна оперативна готовност. Друг проблем беше, че в лагера в първите няколко дни нямаше течаща вода, нямаше тоалетна. Друг проблем беше предвиждането из града, тъй като имаше страхотни задръствания, по някой път много време се отнемаше достигането до дадена локация, която са ни дали от оперативния център. Така че имаше редица трудности", каза още Влайков.
По думите му това, което е почувствал като е стъпил на българска земя е било удовлетворение.
"Като ръководител на екипа имах отговорността да спазя най-важното правило в спасителната дейност и то е за равен брой – колкото хора сме отишли, толкова хора да се върнем. Бедствието там беше доста сериозно, имаше постоянно вторични трусове, никой не можеше да даде гаранции за никакъв тип безопасност", допълни той.