Има ли реални данни, че похарчването на 343 млн. лева за проучване на

геотермални източници за производство на електроенергия, няма да доведе до резултат, който клони към нула? Този въпрос зададе Росица Кирова, член на "Комисията по енергетика" и заместник-председател на НС на министъра на енергетиката Александър Николов по време на заседание на парламентарната комисията, провело в сряда.

В Плана за възстановяване и устойчивост, в частта “Зелена България", има заделени 343 млн. лева за геотермална енергия. По-точно за проучвателни дейности по пилотен проект за геотермални мощности, за създаване на лаборатория за проучване на геотермален потенциал на 6 локации, за потвърждаване на съществуващите залежи и изграждане на пилотна геотермална централа за топло- или електроенергийно производство.

Преди повече от месец, в рамките на парламентарният контрол, въпрос за тези намеренивя г-жа Кирова зададе към министър Асен Василев. На какво се базират проучванията и кое дава увереност, че почти 350 милиона лева трябва да бъдат похарчени точно за тази цел? Това е ъпросът, който не получи отговор. Въпрос за средствата, които биха могли да се използват,

за да се подобри енергоразпределителната система, преносната мрежа и да бъдат диверсифицирани източниците ни на енергия. В своя отговор тогава Асен Василев подчерта, че са проведени срещи с фирми, според които България е точно толкова подходяща, колкото Турция, за да добива

електроенергия от термални източници. Седмица по-късно на среща с бизнеса, при обсъждане на ПВУ, министърът лично обяви, че в тази сфера има изключително оскъдни данни, че се работи с проучвания правени преди повече от 20 г. и няма увереност какъв ще бъде резултата след проучванията.

Росица Кирова отбеляза, че нашите води са ниско температурни и трудно могат да произведат електрическата енергия, която беше заложена като цифри при представянето на Плана в част "Енергетика". И това не е субективно впечатление, а констатация на професионалната общност, която проучва и се занимава с геотермалните води на България.

"Една скъпоструваща авантюра на стойност 350 млн. лв. няма как да не ни тревож. Изключително безотговорно начинание, чиято цена ще плати българският народ", коментира г-жа Кирова. В тази връзка заместник-председателят на парламента отправи предложение за преосмисляне на решението.

"Стойността на термо-минералните ни извори е безспорна и тя би могла да се ползва за съживяване на цели региони и ускоряване на икономиката там. Но за целта е нужен друг подход и различно отношение към този ресурс", заяви г-жа Кирова.

Уверението, което тя получи след въпроса за водите и енергийния им потенциал, не произведе решение. Вицепремиерът Василев обеща, че ще се мисли по въпроса. Явно е, че мисленето не е дало резултат.

"За жалост до 2026 г. от ПВУ трябва да има резултат, а не предположения. Средствата трябва да са успешно усвоени. Не мисля, че сега момента да се правят подобни експерименти", заяви г-жа Кирова.

"В комисията енергийният министър не отрече, че картите за геотермалните източници са много стари и данните са оскъдни. Но той явно не разбира, че този добив не просто трябва да е възможен, но и ефективен. Когато изразходваме публични средства, трябва да търсим максимална ефективност. Да излезем от теорията и да обследваме и приложим най-доброто решение.

Има много примери на оранжерии, които са били отоплявани с термални води и които във времето са преустановили дейност, поради намаляващ дебит на източника. Дали не биха били по-полезни водите, ако се ползваха за лечение и профилактика, особено в случаите на води с лечебни минерални свойства? Как е възможно да се сравняват българските термални води с тези по анадолския разлом или тези в Исландия? Кой ще понесе отговорността за този скъп експеримент на стойност 343 милиона лева?".

Тов а бяха част от зададените по темата въпроси. Отговори ще получим във времето, заедно споредния скъпоструващ ни урок.