Колекторските компании са много здравословна част от финансовата индустрия, които предлагат точно тази гъвкавост и този втори шанс на потребителите, които имат затруднения да се справят със задълженията си. Това каза в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“ управителят на колекторска фирма Рени Миткова.

Колекторските фирми предлагат т.нар. "втори шанс“ и имат една полезна функция, чрез която предлагат и варианти за измъкване от ситуацията, обясни още тя.

"Банките и финансовата индустрия си силна регулирани, техните възможности да предлагат решение, за преговарят от клиентите, не са толкова богати. А преминавайки в ръцете на последващ кредитор, тук вече наистина може да се прояви много по-голяма гъвкавост и дори креативност, за да можем да предложим на клиента решение, което му е по мярка, по джоба, наистина да може да изплати задължението си и да си стъпи на краката.“

По думите й е добре да има определена рамка за колекторската индустрия, за да има ясни правила по какъв начин се работи с клиентите в задължения. Новият закон за колекторските фирми идва в отговор на една европейска директива, чиято цел е да урегулира точно дейността на компаниите, които купуват и които събират вземания и да улесни на практика финансовите институции да могат да разтоварят лошите кредити.

В новият закон за колекторските фирми по предложение на Асоциация за управление на вземания са въведение редица правила за работа с клиентите, като например, колекторите могат да се свързват с клиентите само в нормално време, никой не може да им потропа на вратата и да ги притеснява у дома и на работа, обясни още тя.

Според нея обаче освен добрите практики, законодателят доста се опитал да усложни и утежни рамката, в която да работят колекторските агенции, като е поставил много високи и строги изисквания.

"И това, което виждаме с този тип изисквания, е, че вместо да се облекчи пазарът, на практика малки и средни компании не биха могли да отговорят на тези регулации и пазарът доста би се стеснил,“ каза Рени Миткова и добави, че според нея би трябвало наистина внимателно да се балансира между добрата защита на потребителите, която се гарантира именно с тази рамка на отношение към тях, и действителните изисквания към това кой може да събира вземанията.