Рецептата за професионално дълголетие е комбинация от желание, разнообразие и любов. Това каза в предаването "50 причини повече" на Радио "Фокус" журналистът, учител и писател Ирен Леви, съвместяваща работата на малки екран в "Малки истории“ с провеждането на уникални образователни курсове "Хмутовете“ – "Откривалище за букви“ и "Ателие за фантазии“ за деца от 5 до 10 години.

"Прииска ми се да усещам, че действам, че променям света, а не, че съм само огледало на другите, които идват в телевизията, за да разкажат своите истории. И така по случайност или може би не, се завъртя възможността да стана детски учител. След това така се получи, че се оказа, че мога да съвместявам двете дейности и всъщност това ми носи повече, отколкото да се отдам само на едната. Така стигнах от едното до другото, върнах се обратно, пак стигнах до другото, и така ги съчетавам,“ сподели тя.

Според Ирен Леви докато са млади хората харчат безразборно времето си и не осъзнават, че то има край. В книгата си "Последно повикване“ е описала историята на пет старчета в една абсурдната ситуация да не могат да умрат докато не изпълнят мечтите си. "Тук пак влиза въпросът за времето: Колко време имат? Безкрайното време да осъществят мечтите си. И тук идва и парадоксът: ние осъществявайки мечтите си, отиваме към своя край.“

По думите й няма някаква рязка граница при професионалното дълголетие между жени и мъже. Според нея е редно човек да остане на работа толкова дълго, колкото иска, пък дори и да сменя позицията си. "Не е нужно например винаги да бъде водещ и на екран, но би могъл да бъде зад кадър. И целият този опит, който има, да го предава по правилния начин. Може дори отново да се връща към нещо, което е бил. Но това разнообразие е много ценно за да останеш жив в това, което правиш. Т.е. не трябва да се стремим само към дълголетие, а по-скоро към това как, какви да бъдем, живеейки в професията си и давайки всичко.“

За различните хора професионалното дълголетие има различен смисъл и зависи от личната перспектива: за едни би имал смисъл на награда, за други – проклятие. "Ако човек цени баланса между взимане и даване, тогава би се радвал на по-голямо дълголетие в професията си. Балансът между работа и семейство също е много труден и много жив. Постоянно трябва да мислим за него. Никога не сме перфектни, но можем да го нагласим спрямо себе си, ако се постараем. Вярвам в това, че е възможно.“