Парламентът прие промените в Конституцията в частта на съдебната власт, предаде репортер на "Фокус". 

След промените съдиите ще се назначават, повишават понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. Прокурорите и следователите пък ще се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия прокурорски съвет.   

Председателите на ВКС и ВАС ще се назначават с указ на президента, по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от 7 години и без право на повторно избиране. 

Главният прокурор ще се назначава и освобождава също с указа на президента по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от 5 години и няма да има право за повторно избиране. Така се намалява мандата на обвинител номер едно с две години. Кандидатури за главен прокурор могат да издигат трима от членовете на Висшия прокурорски съвет и министърът на правосъдието. 

Престъпления, извършени от главния прокурор или заместниците му, ще се разследват от съдия от ВКС, който временно ще бъде прокурор. 

Висшият съдебен съвет ще се състои от 15 членове, той ще включва председателите на ВКС и ВАС, 8 членове избрани от съдиите, 5-ма от парламента.

Висшият прокурорски съвет ще се състои от 10 членове - главният прокурор, 2-ма избрани от прокурорите, 6-ма от парламента и един от следователите.

Създава се и Общо събрание, което ще се състои от Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет. То ще се председателства от председателя на ВКС, а при негово отсъствие от председателя на ВАС.

Министърът на правосъдието и главният инспектор ще могат да участват в заседанието на Общото събрание, както и на заседанията на двата съвета, но няма да участват в гласуването. 

Инспекторатът към ВСС се запазва. Той ще се състои от главен инспектор и десет инспектори. Те ще се избират от парламента с мнозинство 2/3. Те ще могат да бъдат преизбирани на същата длъжност само за един мандат. След приключването на длъжността няма да могат заемат длъжността прокурор, съдия и следовател за две години.

Обвинител номер едно да представлява прокуратурата и да ръководи Върховната прокуратура, ще бъде записано в чл.126 ал.2. Досега беше записано "Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“.

В същия член се създава нова ал.3 в същия член, която гласи, че "Главният прокурор ще утвърждава методическите правила за дейността на досъдебното производство на прокурорите, следователите и другите разследващи органи, които подлежат на обжалване пред ВАС". Така отпада надзорът за законност върху дейността на всички прокурори.

В Конституцията ще бъде записано също така и че престъпленията, извършени от него или заместниците му, ще се разследват от съдия от ВКС, който временно ще бъде прокурор. Радомир Чолаков поиска разделно гласуване на това предложение и призова то да отпадне, но не бе прието. 

Съдилищата по места ще могат да сезират Конституционния съд, ако преценят, по различни дела, но само при протвоконституционност на закон, приложим по делото.

При дебатите от БСП изразиха притеснения, че се засилва прекалено много парламентарното представителство в съдебната система, а това би могло да доведе до дестабилизрането на независимостта на властите. 

Атанас Атанасов заяви, че основният принцип на разделение на властите се състои в това, че властите не могат да бъдат абсолютно самостоятелни, а да се контролират взаимно. По думите му дефектът в Конституцията от 1991 година се  състои в това, че е била запазена съветската структура на прокуратурата.

Бойко Рашков се обяви против разделянето на ВСС на две. Според него управляващото мнозинство се отдалечават от идеята на 7-ото Велико Народно събрание. Той намекна, че промените са противоконституционни и могат да паднат при сезиране на Конституционния съд. Рашков заяви, че засилването на обществената квота в съдебната власт ще повиши възможността за влиянието в съдебната система.