Сатирикът Радой Ралин е бил мразен и преследван от комунистическия режим у нас. Репресиите над него започват през 1957 г.. За всеки виц или епиграма, която той праща в "Стършел“, започват да го викат в партийното бюро, разказа в предаването "Един неделен ден по шосето" на Радио "Фокус" София Стоянова, негова внучка и автор. Тогава той казва, че започва да се разочарова от режима и това не е заради мизерията, а заради лъжата и насилието, които по това време владеят обществото. В крайна сметка Ралин е уволнен от "Стършел“. 

След това работи в Студия за игрални филми и Студия за хроникални и документални филми, където се ражда идеята за фокусите. Това са кратки сатирични филмови миниатюри и киносатири, които са били излъчвани по кината преди да започне филмът. Хората са ходели на кино понякога специално, за да видят фокусите и после са си тръгвали, преди да започне реалният филм. Борис Димовски измисля заглавието "Фокус“, а Радой намира в него каламбурно значение, защото може да бъде фокус като точност, като изявяване, като факирска манипулация, като машинация, острота. Фокусите са били режисирани от различни режисьори и писани от различни сценаристи. Радой има три-четири сценария. Участвал е в целия процес. Милчо Левиев е създавал музиката за тези "Фокуси“. Радой съветва Милчо Левиев да си състави банда, за да не търси всеки път различни музиканти и така Милчо създава "Джаз Фокус-65“. Те използват всички елементи на пародията в музиката. Заради фокуса "Селска хроника“ са уволнени няколко режисьори и артисти, а Радой се обижда и си подава оставката. 

През 1963 г. той започва работата си по сборника с хумористични поговорки "Люти чушки“. Издирва народни поговорки, актуализира ги, като иска да постигне стегнат си вид. Борис Димовски сам определя какви да бъдат карикатурите към поговорките. Книгата е отпечатана от издателство "Български художник“, защото Радой смята неговото участие в книгата за твърде малко. Новаторството са карикатурите.  

Книгата е издадена в тираж 40 000 и половината от него вече е разпродадена, когато Анастас Солаков пуска донос срещу нея през 1968 г., в следствие на което книгата е иззета от книжарниците и е изгорена в пещите на Полиграфическия комбинат. От там излизат обгорели листи през комина, които хората наоколо събират. След това епиграмите се превръщат във фолклор и се повтарят от уста на уста, което е постигнало обратния ефект.  

Радой Ралин и Борис Димовски, редакторката на книгата, всички служители от издателството и директорът, които са работили по нея, са уволнени. Спряна е и книгата на Радой "Късни свидетели“, която е била готова за печат. Това е поетична книга със стихотворения и илюстрации от Невена Коканова. 

Следва период от 8 години, в който Радой е бил принудително без работа. По-голямата част от публикациите му също са били отказвани. Самият той казва, че за годините от 1969 до 1973 той има една изключително тънка папка с публикации. Единственото нещо, което са допускали да издава, са били преводи, предимно Пушкин. Бил е принуден да продаде и бащината си къща в Сливен, за да издържа себе си и семейството си. Мнозина негови приятели са му предлагали пари, но той винаги е отказвал.  

Един от примерите за това как неговото творчество е спирано, е сценарият "Аз съм Левски“, който той пише между 1971 и 1974 г., докато е без работа. Той изучава всички книги, написани до момента за Васил Левски и създава този сценарий, който е трябвало да бъде направен на филм, но той дори не е публикуван до 1994 г.  

"Радой започва да бъде следен от ДС заради "Люти чушки“. През 1973 г. се завежда дело за оперативна разработка "Козел“, а през 1978 г. това дело за оперативна разработка преминава в най-тежката форма на следене, която е дело за оперативно наблюдение, която е доживотна. Това става заради неговия разговор с Борис Димовски в "Народна младеж“ от 1977 г. Там те говорят под формата на разговор за правата на човека, записани в тогавашната Харта за правата на човека. През 1990 г. неговото досие е изгорено заедно с тези на много други български интелектуалци" , разказа още внучката му София Стоянова.  

Радой Ралин е смятал, че може да бъде изпратен в трудов лагер заради "Люти чушки“. От притеснение получава стомашни кръвоизливи и започва да се лекува в ИСУЛ. По думите му единствено медицинската бележка от лекаря, който го лекува по това време, го предпазва от изпращане в лагер.  

След 1989 г. Радой активно се заема с преименуване на улици с имена на комунистически функционери и активисти с имена на български поети, художници и други дейци на културата.

"Това дело трябва да бъде продължено и в наше време. Важно е да почитаме хората, които са работили за България", смята Стоянова.