Проектът "Геномът на България“ е изключително важен за бъдещото ни като нация. Здравето е най-голямата ценност на една нация и ние трябва да направим всичко възможно да научим повече и да подпомогнем бъдещото диагностициране на редки и генетични заболявания. Това каза проф. д-р Радка Кънева – ръководител на Центъра по молекулна медицина в Медицинския университет в София в предаването "Цветовете на България" на Радио "Фокус".

"С напредъка на технологиите става все по достъпно и възможно цялостното изследване на човешкия геном и това позволява все повече този тип изследвания да се използват за научни цели, като по този начин да навлезем все повече и повече в тайните на нашата ДНК. Проектът "Геномът на България" е пилотен проект, който започнахме с подкрепата на Министерството на образованието и науката, като идеята за проекта, който да изследва референтен български геном, има за цел да направи представителна извадка на българското население в момента.“

В повечето развити страни по света вече са стартирали такива мащабни геномни проекти, като причината за това е в нашите гени, обясни проф. Радка Кънева. "В гените на човек е закодирана цялата информация за това какво представляваме ние, какви са ни възможностите, какви са ни слабостите и талантите. Но в тях и по-скоро в грешките в нашите ДНК се крият причините и за всички наследствени заболявания. Целта е да се открият всички вариации, които се срещат в геномите на съвременните българи,“ каза тя и добави, че точно заради това интереса към изследването на човешкият геном е много голям във връзка с напредъка на съвременната медицина и с навлизането все повече и повече на прецизната персонализирана медицина.

Проф. Радка Кънева уточни още, че основните етнически групи, населяващи Европа са над 40, като всяка от тях е със своите генетични специфики и своите особености и мутации и са свързани с предразположение за различни видове болести. "Съвременната медицина трябва да знае тези неща, за да може да лекува по адекватно в бъдеще,“ категорична каза тя и допълни, че данните за референтния геном на България ще се включат в проекта "Геномът на Европа“.

В проекта могат да вземат участие пълнолетни българи, доброволци, като изследванията се осъществяват в Медицински университет София и Медицински университет Пловдив. "Човек трябва да прецени дали иска да знае или не иска да знае какво носи в своите гени. Има смисъл човек да се изследва, ако във фамилията му има заболяване, което се знае, че върви няколко поколения. Поголовното изследване за всичко не е добре да бъде направено, второ, ще бъде сложно за интерпретиране, ако няма болест или някакво друго състояние, с което ние да съобразим намерените вариации,“ допълни тя.

Калина СВЕЖИН