В България, където работниците се изправят пред разнообразни предизвикателства в своя професионален живот, въпросът за границата на права и свободи на работника става от съществено значение.

Един от ключовите аспекти, които подлежат на обсъждане, е възможността за отказ от предоставяне на личния автомобил за служебни цели. Имаме ли право да откажем да предоставим личния си автомобил за служебни цели, отговаря пред Pariteni.bg д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.

Според законодателството в България, няма изрично законово изискване, което да задължава работника да предоставя личния си автомобил за нуждите на работодателя. Въпреки това, задължението на работника е да изпълнява законните нареждания на работодателя. В този контекст, се ражда въпросът за границата между правата на работника и законните изисквания на работодателя.

Понякога се наблюдава злоупотреба с тълкуването на задължението на работника да изпълнява нарежданията на работодателя. Някои работодатели, в стремежа си за постигане на своите бизнес цели, издават нареждания, които не са в унисон със законовите разпоредби или прекалено натоварват работника.

Има сценарии, при които работникът може и трябва да използва своето право да откаже предоставянето на личния си автомобил за служебни цели. Това може да включва ситуации, в които:

- Изискванията на работодателя не са съобразени със законовите рамки. Например, ако инженер работи за строителна фирма, която извършва проекти в различни райони на страната и работодателят решава, че за определен проект трябва да предостави своя личен автомобил за транспортиране на строителни материали и екипа до работното място и издава нареждане да бъде използван личният автомобил. Този случай представлява нарушение на законовите рамки, тъй като българското трудово законодателство ясно посочва, че работодателят трябва да предостави необходимите средства и оборудване за изпълнение на работните задължения. Изискването за предоставяне на личен автомобил без адекватно обезщетение е несъобразено с тази законова задължителност и нарушава правата на работника; 

- Предоставянето на автомобила представлява сериозно нарушение на личната безопасност живота на работника или служителя. Например медицинска сестра в лаборатория за микробиология, от която работодателят иска да използва личния си автомобил за превоз на проби от пациенти за анализи във външни лаборатории. Този процес обаче включва манипулиране със заразни вещества и налага специални условия за транспортиране, които личният автомобил на работещия не обезпечава. В този случай предоставянето на личен автомобил представлява сериозно нарушение на личната безопасност на работничката. Тя не разполага с необходимите средства за сигурно пренасяне на заразни проби и това може да доведе до риск за нейното здраве и здравето на околните;

- Има недостатъчно обезщетение или компенсация за използването на личния автомобил. Пример за този случай може да бъде сценарий, при който работникът или служителят е задължен да извършва дълги и опасни пътувания без адекватна компенсация и без ясни законови рамки за такива случаи.

Тези примери илюстрират как изискванията на работодателя, които не са съобразени със законовите рамки или представляват риск за личната безопасност на работника, могат да се считат за неправомерни и как работникът има правото да откаже изпълнението им в съответствие с правата и законовите изисквания.

Отказът на работника или служителя да предостави личния си автомобил е обоснован в рамките на законите. Този отказ не може да бъде преценяван като нарушение на задължението на работника или служителя, особено ако придружен и от етични или причини, свързани с неговата безопасност. 

Свободата на работника да управлява своя собствена собственост и да защитава своите права е зачетена и подкрепяна от правната система и обществото като цяло. Такъв подход спомага за създаване на здрава и уважителна работна среда, където и работниците, и работодателите могат да функционират в хармония.

Наше лично право е да откажем да предоставим на разположение личния си автомобил за служебни цели, защото няма нормативно установено подобно задължение за работника или служителя. Същото важи относно използването и на други наши лични придобивки за служебни цели като телефон, компютър, канцеларски материали и др.

Справка:

чл. 66 от Кодекса на труда

Чл. 126 от Кодекса на труда

Чл. 127 от Кодекса на труда